За щастие Кинг се появи в бара малко преди Демарко окончателно да се отдаде на депресията. Беше пъргав слаб мъж — от онези, които не ги свърта на едно място, а Господ ги е дарил с метаболизъм, който им позволява да се тъпчат като прасета, без да наддадат нито грам. С Демарко бяха партньори на игрището за софтбол — ветерани, отдавна прехвърлили четирийсет, които се опитваха да компенсират отлетялата младост с абсурдно висок състезателен дух в една игра без никакво значение.
Кинг се съгласи да надникне в досието на Крей в АБН не защото Демарко работеше за Конгреса, а просто защото бяха приятели. Веднъж Демарко му беше помогнал да пренесат някакво канапе в новото му жилище, а после Кинг му върна жеста, за да свалят старата му пералня в мазето. Това е определението за истински приятел, рече си Демарко — да го повикаш на помощ тогава, когато не можеш сам да се справиш.
Кинг изслуша информацията за смъртта на Крей и връзката му с Реза Зариф, а после кимна.
— Според нашата информация Крей е гаден пласьор, прекарал половината от живота си в затвора. Задържан е заради употреба, продажба, производство и транспортиране на наркотици. Занимавал се е и с търговия с оръжие. Но ако ти трябва повече информация по този въпрос, ще трябва да се обърнеш към Бюрото за борба с алкохола, тютюнопушенето и огнестрелните оръжия.
Винаги едно и също, въздъхна Демарко. За да получиш информация за някой дребен престъпник, неизбежно опираш до АБН, ФБР и още куп щатски и федерални организации.
— Странното при Крей… — започна Кинг, но изведнъж млъкна и се загледа в монитора над масичката им. На него чернокож боксьор категория „перо“ здравата налагаше някакъв нещастен пуерториканец. Теглото на всеки от тях едва ли надвишаваше четирийсет килограма. Бедният пуерториканец беше притиснат в ъгъла на ринга, при всеки удар главата му се люшкаше назад. Гонгът прозвуча в мига, в който реферът се готвеше да прекрати мача, което без съмнение щеше да разгневи до крайност богатите бели негодници, платили да гледат тази касапница. Демарко и Кинг видяха как един от секундантите на пуерториканеца срязва с нож огромната морава торбичка под лявото му око. Това беше единственият начин нещастникът да започне следващия рунд — а може би и да види летящия към главата му юмрук, който несъмнено щеше да превърне мозъка му в желе.
— Каква гадост! — простена Кинг, когато кръвта плисна от лицето на боксьора.
— Започна да ми казваш нещо за Крей — напомни му Демарко.
— А, да. Странното при него е, че за последните две години не е арестуван нито веднъж. Това стана, откакто започнал да работи за един тип на име Джубал Пю.
— Джубал ли? — с недоумение го погледна Демарко.
— Аха. Иди ги разбери тези южняци. От това, което съм чувал, този Пю е един от основните дистрибутори на метамфетамин във Вирджиния.
— Което си чувал?
— Да. Той не ми е в района.
Страхотно. Поредното бюрократично разделение.
— По всичко личи, че Пю е предпазлив тип, а Крей стриктно е изпълнявал заповедите му. Това обяснява защо в последно време не са му лепнали поредното обвинение. Но ме учудва фактът, че Крей е продал пистолет на Зариф.
— А защо не? — вдигна вежди Демарко. — Защото е мюсюлманин?
— Не, за хора като Дони Крей това няма абсолютно никакво значение. Той би продал оръжие и на четиригодишно хлапе, стига то да има пари. Учудва ме по-скоро друго: че е работел за Пю, но едновременно с това е продавал и оръжие. Пю се занимава само с наркотици, а доколкото успях да разбера, той не е от работодателите, които позволяват на хората си да припечелват нещо странично.
— Хммм — промърмори Демарко. — Значи това е всичко, което знаем за Крей, така ли? Оръжие, дрога и нищо повече.
— Не — поклати глава Кинг. — Бил е съден за притежание на оръжие и дрога, но в биографията му сигурно има и други неща. Я някой вуйчо го е малтретирал като дете, я приемните му родители са го държали полумъртъв от глад. Но при всички случаи този Дони е бил гадно копеле. Веднъж за малко не убил съседа си с дръжката на пистолета само защото онзи му направил забележка да държи кучето си вързано. Не го съдили, защото съседът се страхувал да даде показания. Пребил е и една-две от приятелките си, като една от тях лежала цяла седмица в болница. За мен си остават загадка жените, които отиват да живеят с подобни типове. В досието му попаднах на бележка, в която пише, че го подозират за убийството на друг дилър на метамфетамин, докато е работел за Пю. Както вече споменах, не знам нищо за Пю.