Една съботна вечер отишли на проповед в местната джамия. Причината била студеното време навън, както и фактът, че в джамията предлагали храна и кафе. Лекцията, точното наименование на която никой от двамата младежи не си спомняше точно, била за въздействието на американския империализъм върху мюсюлманския свят.
Лекторът се представил като Мохамед — име, толкова безлично, колкото и Джон Смит. Бил имам от Йемен, който обикалял Америка, за да проповядва на правоверните. Той бързо се превърнал в най-близкия приятел на двамата младежи. Прекарвал с тях дълги часове, водел ги на вечеря по ресторанти и търпеливо насаждал омразата в примитивното им съзнание. Месец по-късно ги убедил да взривят тунела към балтиморското пристанище — акт, при който щели да загинат няколкостотин души, но в замяна на това щял да бъде прекъснат търговският път към и от Източното крайбрежие. Една достойна и благородна задача, след изпълнението на която двамата щели да получат по десет хиляди долара.
Мохамед им дал пари да купят пикапа и компонентите за бомбата. Участвал лично в направата й и излязъл малко преди Омар и Башар да бъдат арестувани. След три часа изтощителен разпит Майрън Кларк се убеди, че Омар казва истината: Мохамед напуснал гаража, за да се обади на някого, но Омар нямал представа на кого.
Една подробност от разказа на Омар се оказа особено важна: Мохамед бил с изкуствен крак. Благодарение на този детайл ФБР разрови секретните си архиви и успя да установи истинската му самоличност. Оказа се, че той е един от най-фанатичните оперативни агенти на Ал Кайда.
— Как успяхте да ни откриете? — попита изтощеният до крайност Омар.
Кларк отказа да задоволи любопитството му, но на практика нещата бяха прости: търговец на изкуствени торове не беше харесал физиономиите им.
Два били основните компоненти за направата на бомбата: амониев нитрат (изкуствен тор) и гориво за състезателни автомобили с основна съставка нитрометан. Продавачът на изкуствени торове попитал момчетата за какво им трябва стоката, а Омар обяснил, че се занимават с озеленяване. Но клиенти на магазина били предимно червендалести фермери с бял цвят на кожата, които нямали нищо общо с двете мургави момчета, очевидно с близкоизточен произход, които били прекалено млади да се занимават с подобен бизнес и очевидно нервни. По тази причина мъжът набрал ФБР в момента, в който пикапът на клиентите напуснал паркинга.
Вместо да отговори на младежа, Кларк му зададе въпрос:
— Защо вие с Башар решихте да се превърнете в мъченици? Наистина ли вярвате в онези дивотии за девствениците, които ви очакват в рая?
— Мъченици ли? — учудено го погледна Омар. — Ние нямахме намерение да се превръщаме в мъченици.
Планът бил да проникнат в тунела с две превозни средства: пикапа с бомбата и колата, с която бе избягал Мохамед. Трябвало да продупчат гумите на пикапа, за да не може да бъде преместен лесно, а после да избягат с другата кола. Бомбата щяла да експлодира, когато те трябвало да бъдат на километри от тунела.
Дойде ред на Кларк да разкрие една малка подробност, убягнала от вниманието на младежа.
— Омар — въздъхна той. — Приятелят ти Мохамед бе нагласил таймера така, че бомбата да избухне две секунди след като бъде задействана.
Младши сенаторът републиканец Уилям Дейвис Бродрик с нетърпение очакваше да дойде редът за неговото изказване.
През двете седмици след опита на двамата млади мюсюлмани да взривят тунела на балтиморското пристанище той търпеливо бе изслушвал познати и очаквани аргументи в изказвания на свои колеги. Част от сенаторите продължаваха да ръмжат срещу липсата на контрол върху амониевия нитрат, от който могат да се правят бомби. Ала-бала, раздразнено въздъхна Бродрик. Други се оплакваха от още слабия граничен контрол, позволяващ на терористите от Ал Кайда свободно да влизат и излизат от страната. Обещаваха спешни и сериозни промени в Министерството на вътрешната сигурност. Предупреждаваха за скорошни изслушвания в Конгреса.
Като че ли това щеше да помогне!
Бродрик беше доволен от сенаторката, която говореше в момента, тъй като именно нейната реч щеше да послужи като основа за изказването му. Това беше Пати Морън, старши сенатор от Орегон, която току-що обяви, че федералното правителство продължава да плаща недостатъчно на горките ченгета и на медицинския персонал, които ще бъдат първи на следващото местопрестъпление, организирано от Ал Кайда. После тя произнесе и магическите думички, сякаш пред нея имаше копие от речта на Бродрик: