След този инцидент тя му каза, че ако има проблеми, винаги може да разчита на нея. И той започна да се възползва — най-вече при сложни ситуации или когато се нуждаеше от достъп до ресурси, с които тя разполагаше. Ема го третираше като по-малък брат, без да е напълно ясно защо всъщност му помага. Понякога го правеше поради убеждението, че конкретната му задача заслужава внимание, но в повечето случаи мотивите й май бяха свързани с отегчението и скуката, които вървяха ръка за ръка с пенсионирането. Или в нейния случай — с частичното пенсиониране.
— От опит знам, че въпросът за наличието или отсъствието на конспирация е въпрос на гледна точка — рече Ема. — Ако група хора вършат нещо, което ни харесва, ние го наричаме „добре организирана работа“. Но ако това нещо не ни харесва, веднага му лепваме етикета „конспирация“.
— Моля?
— Ще ти дам пример: да речем, че градският съвет на Дърт Уотър решава да събори къщата на баба Джоунс, за да изгради на нейно място удобен изход от магистралата към местния мол. Това решение е конспирация в очите на близките на баба Джоунс, но за всички останали жители на Дърт Уотър градският съвет си върши добре работата, защото ще улесни достъпа до мола, ще увеличи продажбите и ще донесе допълнителни приходи на общината.
— Ясно, Ема — кимна Демарко. — Конспирацията е въпрос на гледна точка. Но тук не става въпрос за имота на някаква баба и изход от магистралата.
— А за какво?
— Подозирам, че Реза Зариф се е опитал да разбие самолет в Белия дом, тъй като някой го е заплашил, че ако не го направи, съпругата и децата му ще бъдат избити. След което… хммм, лошите все пак са ликвидирали семейството му.
Ема умееше да прави две неща, за които Демарко искрено й завиждаше: да повдига само едната си вежда и да свири през зъби, когато й трябва такси. Сега прибягна до първото, с лявата вежда.
— А какво те кара да мислиш, че мистър Зариф не е постъпил точно така, както пишат вестниците и както твърди ФБР? — попита тя.
Демарко обясни. Според версията на ФБР Реза просто се е пречупил под натиска на поредицата от неприятности и е решил да извърши ирационален терористичен акт, за да привлече вниманието на обществеността към проблемите на мюсюлманите. Въпросът е там, че нито Махоуни, нито някой, който е познавал Реза отблизо, смятаха, че той е бил способен на такова нещо. Още по-малко пък да убие съпругата си и двете си невръстни деца.
— Затова се питам дали някой не му е заповядал да извърши терористичния акт, държейки на мушка близките му — приключи с въздишка Демарко. — Според мен той би го направил, ако е бил убеден, че така ще ги спаси. Бил е опитен пилот и си е давал ясна сметка, че ще го свалят, преди да забие самолета в Белия дом. Искам да кажа, че би могъл да извърши самоубийство, за да спаси семейството си — особено след като е бил наясно, че няма да причини зло на други хора, а още по-малко на президента.
— Но какво те кара да мислиш, че някой е опрял дуло в главите на децата му? — попита Ема.
— Две неща. Първото вече ти го казах. Аз съм дълбоко убеден, че той би се решил на подобен акт само ако е бил принуден.
— Доста слабичко като аргумент — поклати глава Ема.
— Второто е един отпечатък върху кутията с патрони.
Демарко й каза как са открили отпечатък на Дони Крей върху кутията с патрони, с които било избито семейството на Реза Зариф, и обяснението на ФБР за този отпечатък.
— Те смятат, че онзи тъпак Крей просто е продал незаконно оръжие на Реза. Но има и още една версия — че същият Крей е бил в къщата му.
— Какъв би бил мотивът на Крей?
— Не знам — сви рамене Демарко.
— А какво ще кажеш за онзи другия, който направи опит да отвлече самолета? — присви очи Ема. — И него ли са го принудили?
— Не знам — повтори с нарастваща неловкост Демарко.
После обясни, че разпитът на съпругата на Юсеф Халид бе преминал доста трудно, тъй като тя не знаела английски. Но нищо не показвало, че е била заплашвана или притискана.
— Глупости, Джо — спокойно отбеляза Ема, очевидно слабо впечатлена от логиката му.
— Знам — призна с въздишка той. — Но това, което в действителност ме кара да подозирам заговор, не е нито Реза Зариф, нито Юсеф Халид, а онзи шофьор на такси, който направи опит да проникне в Капитолия с блокчета заряд C-4, прикрепени върху гърдите му.