Под закачки Демарко имаше предвид фрази от сорта на „Хей, Роли, я иди да купиш кафе“. При такова подмятане Роли бърчи вежди и лицето му се сгърчва. Сякаш му предстои да вземе изключително сложно и трудно решение. Откъде да купи кафе? В какви чаши? Той ли ще го плати, или трябва да поиска пари от колегите си? Демарко не разполагаше с доказателства, че Роли е глупав. Беше просто човек, който мислеше бавно и му трябваше доста време за отговор.
Той винаги работеше на един и същ вход, където можеше да поседне. Вероятно имаше някакво заболяване на краката, което му пречеше да прави обиколки на периметъра си.
— В деня, в който убива Мустафа Ахмед, Роли прави две доста необичайни за него неща — продължи Демарко. — Първо, отива да се поразходи по време на почивката си. Обикновено я прекарва в стаичката, в която охраната закусва, и прелиства вестниците. Но в този ден, въпреки че навън е кучешки студ, той решава да се разтъпче около сградата и съвсем случайно спира да поговори с двамата си колеги, които охраняват бариерата към Западната тераса. Второто необичайно нещо е решението, което взема с изненадваща бързина.
Именно това решение беше причина за безпокойството на Демарко. Роли, който обикновено се колебае какъв вид понички да си купи, изведнъж светкавично оценява ситуацията с Мустафа, измъква пистолета си и го застрелва. Всичко това в рамките на пет секунди.
— Ей това не го разбирам — загрижено промърмори Демарко. — Другите двама охранители са уплашени до смърт и не знаят какво да правят. Срещу тях се е насочил някакъв луд, на гърдите му са прикрепени достатъчно експлозиви да съборят купола на огромната сграда. Те никога не са попадали в подобна ситуация и се страхуват, че ако открият огън, най-вероятно ще хвръкнат във въздуха заедно с всичко наоколо. Но не и Роли. Смотанякът най-спокойно вади пистолета си и гръмва нарушителя.
Имаше и още нещо, добави Демарко. Колегите на Роли били единодушни, че макар и смотаняк, тоя тип бил истински снайперист. Никога не бе имал проблеми на контролните стрелби. Въпреки плоските ходила и наднорменото си тегло и факта, че никога не се бе занимавал със спорт, Роли боравеше отлично с оръжието.
— Хммм — промърмори Ема. — Друго?
— Няма друго. Но при съпоставка веднага се натъкваме на някои странни неща: един напълно аполитичен шофьор на такси внезапно решава да стане камикадзе, след което е ликвидиран от последния човек на света, способен на подобно нещо. Доста сложен пъзел, нали?
— Който може би ще се окаже конспирация — усмихна се Ема.
22
Той гледаше в телевизора като омагьосан.
Преди броени минути някакъв тип с експлозиви на гърдите беше направил опит да проникне в Капитолия. Излъчваха снимки на похитителя — в тази страна винаги се намираше някой с камера или мобилен телефон в близост до мястото на събитието. На тези снимки се виждаше мъж с широко разперени ръце, хванат в мига, в който куршумите пронизват гърдите му. Но защо бомбата не бе избухнала?
Странно, много странно. Ако се броеше и онзи пилот, който се бе опитал да разбие самолета си в Белия дом, нападенията, извършени от американски мюсюлмани, ставаха три за по-малко от месец, като последните две бяха в рамките на една седмица. Страната тръпнеше в ужас. Законопроектът на Бродрик, или както там му беше името, имаше всички шансове да бъде приет.
А след това омразата щеше да се разпали още повече.
Може би точно това беше причината за честотата на атентатите. Шейх Осама вероятно искаше законопроектът да бъде приет. С това се обясняваха и провалите — онези, които са обучавали американските мъченици, очевидно са действали прибързано, не са ги подготвили добре, не са проверили оборудването им както трябва. Но двата атентата в рамките на седем дни бяха факт. Феноменален факт. Никога досега не бяха действали толкова бързо.
Той беше притеснен. Съзнаваше, че трябва да действа бавно и предпазливо. За разлика от американските му братя, неговата самоличност беше известна на властите. В същото време от инцидента в Балтимор бяха изтекли три месеца. Той беше длъжен да действа по-бързо най-вече защото евентуалният успех щеше да окаже силно влияние върху прословутия законопроект.
Двамата с момчето бяха посетили рафинерията цели пет пъти — три пъти през деня и два пъти през нощта. Но за да бъдат напълно готови, трябваше да дойдат тук поне още веднъж. Най-опасно беше първото посещение. Той спря странното си превозно средство — полулек автомобил, полупикап — на място, откъдето имаше добра видимост към рафинерията. Пътят беше пуст и това го принуди да използва крика, сякаш се налагаше да смени спукана дума. Разбира се, това едва ли беше достатъчно, за да заблуди някой случайно минаващ полицай. Двама араби в близост до рафинерия със специално предназначение положително щяха да бъдат арестувани. Но това, слава богу, не се случи.