— Да не би да е и лидер на някоя фракция, защитаваща превъзходството на белите? — попита Демарко.
— Позна — усмихна се Хол. — Джубал е водач на група, наричаща себе си „Америка преди всичко“. Но знаеш ли защо? Заради пари, естествено. Неговата милиция, клуб или дявол знае какво никога не се събира, но в нея членуват над триста души, които плащат членски внос. Джубал е наел някакъв хлапак от университета „Шенандоа“, който му е направил уебсайт и редовно публикува в него разни глупости на тема завладяването на Америка от чернокожите и латиносите. Оказва се, че тези идеи се подкрепят от шепа идиоти, които всеки месец му правят дарения. Малки суми, но чиста печалба. Сайтът му струва двеста долара, но годишните приходи от него са няколко хиляди. Тази страна е пълна с откачалки.
— А защо не успяваш да го заковеш?
— Знаеш ли нещо за метамфетамина? — отвърна с въпрос Хол.
— Не.
— Е, в такъв случай ще трябва да ти обясня някои неща.
Метамфетаминът е вещество, към което се привиква бързо и което нанася опустошителни поражения на човешкия организъм. Редовните потребители изглеждат с двайсет години по-стари от възрастта си, с изпопадали зъби и покрити с гнойни рани лица. Там, където дрогата е широко разпространена, се наблюдава висок ръст на престъпността — най-вече на кражбите и убийствата.
В зависимост от чистотата и наличността, цената на половин килограм метамфетамин варира от шест до двайсет хиляди долара. Основният проблем на правоохранителните органи е сравнително лесното му производство. Не се изискват нито макови насаждения, нито плантации с кока, нито сложно оборудване. За да се направи метамфетамин (или да се „сготви“ според възприетата терминология), са необходими няколко неща, които се продават свободно — денатуриран спирт, пречиствателна инсталация, луга и литиеви батерии.
Основната съставка на метамфетамина е или ефедрин, или псевдоефедрин — химически вещества, съдържащи се в лекарства против простуда и грип, които се продават без рецепта — судафед; актифед и още десетина подобни препарати за отпушване на носа. Доскоро „готвачите“ на метамфетамин просто отскачали до близката аптека и изкупували цялото налично количество судафед, след което се прибирали у дома и си приготвяли няколко дози дрога за лична употреба.
Но напоследък нещата започнали да се променят. Все повече щати приемали специални закони, ограничаващи количествата за индивидуалната покупка на лекарства на базата на ефедрина. А болните клиенти били задължени да представят документ за самоличност, данните от които влизали в специални регистри. Наркоченгетата поставяли под наблюдение тези хора, които, изглежда, страдали от хронична хрема и живеели в бараки в горите.
Трудното снабдяване с ефедрин в Щатите развързало ръцете на мексиканските картели, които бързо се превърнали в основен производител и доставчик на метамфетамин. Те купували големи количества ефедрин — практически тонове ефедрин, произвеждан от девет чуждестранни химически компании. Според Патси Хол въпросният Джубал Пю успял да си намери мексиканска връзка — нещо, което не било по силите на дребните пласьори — след което или продавал ефедрин на „готвачите“, или сам произвеждал и разпространявал метамфетамин.
— Но какво общо има това с невъзможността да заковеш Пю? — попита Демарко.
— В момента метамфетаминът е основен проблем за цялото Западно крайбрежие — отвърна Патси Хол. — На път е да се превърне в такъв и за Средния запад. Поради близостта си с Мексико, щатите Калифорния и Аризона са наводнени с този наркотик. Но тук, на Източното крайбрежие, продължават да доминират други наркотици — главно хероин и кокаин. Бюджетът и личният състав на АБН са насочени към големите градове, където живее по-голямата част от дилърите и потребителите. Всичко това означава, че аз не мога да получа правомощията, които са необходими за ликвидирането на негодници като Джубал Пю, които са се специализирали в разпространението на метамфетамин.
Патси Хол отново намести кобура си. Сигурно го прави по сто пъти на ден, помисли си Демарко.
— Лабораторията със сигурност се намира някъде в имота му — продължи тя. — Там всекидневно се появяват коли, камиони и цистерни. Превозват торове и инсектициди или просто докарват берачи на ябълки и сливи. Но той притежава прекалено голяма територия, за да бъде контролирана. Има поне десет начина да вкара или изкара от нея всичко, което пожелае. Да не забравяме, че тук не става въпрос за бали с марихуана, а за метамфетамин и ефедрин, които могат да бъдат скрити навсякъде.