Едноетажната къщичка се намираше в североизточната част на окръг Колумбия, сравнително близо до спирката на метрото „Форт Тотън“. Пощенската кутия беше препълнена, а на стъпалата пред вратата имаше купчина вестници. Явно собственикът не беше в града и това обясняваше защо телефонът му дава свободно.
Никой не отговори на почукването му и Демарко надникна през прозореца. Не се виждаше нищо. По всичко личеше, че напразно е бил път до дома на Роли, но той все пак заобиколи къщата, изкачи се на верандата и надникна през кухненския прозорец. На масата имаше чинии, на плота до печката се виждаше картонена опаковка от мляко.
— Хей, какво търсиш тук?
Демарко се обърна. Зад телената ограда, която отделяше дома й от този на Роли, стоеше възрастна бяла жена с лъскави като на дрозд очи. Над хавлията си беше облякла военна куртка в защитен цвят, а на главата си имаше червена шапчица, изпод която на всички страни стърчаха сиви кичури.
— Търся Роли — отвърна той.
— Откъде да знам дали наистина го търсиш, или си решил да обереш къщата? — попита жената, смешно мърдайки вежди.
— А какво ще направиш, ако наистина е така? — усмихна се Демарко.
Жената отвърна на усмивката му и вдигна дясната си ръка, която до този момент не се виждаше от оградата. В нея държеше голям револвер. Не го насочи към Демарко, а просто му го показа.
Исусе!
— Не се безпокой, празен е — широко се ухили съседката.
— Това е добре — с облекчение въздъхна Демарко. — Виждала ли си Роли? Аз съм му колега от Капитолия. Цял ден се опитвам да се свържа с него по телефона.
— Не съм и това малко ме тревожи — отвърна жената. — Нали видя вестниците на верандата?
— Мислиш ли, че трябва да извикаме полицията?
Жената кимна, но после размисли.
— Тц. Я виж под онази саксия с изсъхналото цвете. Ключът трябва да е там. Ще влезем заедно. — Пръстите й се увиха около ръкохватката на револвера: — А ако заварим някого…
— Нали каза, че не е зареден? — учудено я погледна Демарко.
— Излъгах те.
Демарко отвори вратата. Войнствената съседка — името й беше Нети Глен — дишаше във врата му, а той съжали, че не я пропусна пред себе си. Оръжията винаги го изнервяха.
Тежката миризма го блъсна в носа.
— Уф! — сепна се Нети.
Той беше сигурен, че няма да получи отговор, но въпреки това извика:
— Хей, Роли, тук ли си?
— По-добре изчакай тук — обади се Нети. — Аз съм свикнала да гледам трупове.
— Какво?!
— Била съм медицинска сестра във Виетнам.
— Аха, ясно. Все пак ще дойда с теб.
Откриха го на пода в спалнята, напълно облечен. Дясната му ръка лежеше върху гърдите.
Нети зацъка с език.
— Предупредих го, че ще му се случи нещо, ако не вземе мерки да отслабне и продължава да се тъпче с пържени пилета всяка вечер! — въздъхна тя.
Демарко се огледа. Ако не се броеше трупът с позеленяло лице на пода, спалнята изглеждаше съвсем нормално.
Извади мобилния си телефон и повика полиция. Нети каза, че ще изчака отвън, но той я спря.
— Какво ще кажеш да огледаме къщата? Просто да се уверим, че всичко е наред… — Нети понечи да отговори, но той я изпревари: — Но ти най-добре иди да оставиш тоя пищов…
— Прав си — кимна тя.
Демарко я изчака да излезе и направи бърз оглед на малката къща, но без да слиза в мазето. Всичко изглеждаше нормално, без следи от борба или взлом. На практика беше изненадан от реда, който цареше навсякъде. Влезе във втората спалня, която Роли беше използвал за кабинет. Върху бюрото имаше документи — главно неплатени сметки, редом с които се мъдреше рекламна брошура на зала за пейнтбол — едно от местата, в които склонни към насилие маниаци обличаха камуфлажни дрехи и се стреляха с топчета, пълни с боя.
Демарко отдавна имаше желание да опита този спорт, който му се струваше доста забавен.
Отвори чекмеджетата на бюрото, използвайки носната си кърпичка, за да не оставя отпечатъци. Извади чековата книжка на Роли, откъсна една от депозитните бланки, които се намираха най-отзад, и я пъхна в джоба на ризата си.
В ъгъла се издигаше внушителен метален сейф, висок около два метра и широк един. На вратата имаше сложна ключалка с цифрова комбинация. Демарко опита да я отвори, но касата беше заключена. Вероятно там са пушките и пистолетите, помисли си той. Роли беше известен със страстта си към оръжията. Свидетелство за това бяха специализираните книги и списания за оръжия, подредени в етажерка до стената.