Отчитайки, че полицията ще се появи всеки момент, той се обърна и тръгна към вратата. Очите му попаднаха на нещо, което лежеше на пода до бюрото. Наведе се и го вдигна. Оказа се памфлет от четири страници, напечатан на гланцирана хартия. Съдържанието му призоваваше белите граждани на Америка да се борят за правата си, тъй като постепенно се превръщат в малцинство. Отново огледа стаята, но не откри други материали с подобно съдържание. Поколеба се дали да прибере памфлета, но в крайна сметка се отказа. Вместо да го върне обратно на пода, където го беше намерил, той го постави на видно място върху бюрото на Роли.
Нети Глен чакаше на верандата с цигара в ръка.
— Отдавна съм се отказала от този ужасен и гаден навик, но като видя труп, изведнъж ми се припушва — призна тя.
— Бас държа, че е така — кимна Демарко. Беше готов да се обзаложи и за друго — че на младини тя е била хубава като медицинските сестри във филма „Военнополева болница“.
На тревата от другата страна на къщата беше паркиран огромен микробус, който Демарко едва сега забеляза. А би трябвало да го забележи, защото беше с размерите на междуградски автобус.
— Кога се е сдобил с това чудо? — обърна се към Нети той.
— Само преди седмица, горкият — въздъхна тя. — Тогава все още не знаех, че го виждам за последен път, но той ми се похвали, че с тази кола ще поеме на запад в момента, в който се пенсионира.
— Изглежда доста скъпа играчка — отбеляза Демарко.
— Каза, че му е струвала четирийсет и две хиляди и петстотин. Взел я на старо, но само на няколко хиляди километра. — Нети захвърли цигарата и въздъхна: — Това е животът… Човекът купува колата, за която е мечтал цял живот, а после хоп…
Изречението беше довършено с тъжно поклащане на глава.
— Може ли да те попитам нещо?
— Казвай.
— Роли беше ли расист или нещо подобно?
— Защо питаш? Може би защото е застрелял онзи мюсюлманин?
— Не. Просто видях на бюрото му памфлет на една от онези организации, които се борят за господство на бялата раса. — После, припомнил си, че се беше представил за приятел на Роли, бързо добави: — Изобщо не съм предполагал, че си пада по такива идеи.
— Не знам нищо за никакъв памфлет — отвърна Нети. — А и не съм го чувала да говори за това. По-скоро беше уплашен. Всеки път, когато наблизо се заселваха нови хора, които не бяха бели, Роли казваше, че се надява кварталът да не се превърне в свърталище на престъпници и наркомани. Но никога не съм го чувала да казва обидни неща за цветнокожите.
Ченгетата се появиха след двайсетина минути. Двама наперени младоци в патрулна кола. Те заповядаха на Демарко и Нети да чакат на верандата и направиха бърз оглед на къщата, който не продължи повече от пет минути. Докато единият се опитваше да се свърже със съдебна медицина, Демарко се обърна към другия и попита:
— Ще му направят ли аутопсия?
— Това не е в моите компетенции — сви рамене ченгето. — Но не виждам смисъл, като го гледам — дебелак, умрял с ръка на сърцето.
Почивай в мир, Роли.
26
Флуороводородната киселина е химическо съединение, което съществува под формата на безцветен газ или бързо изпаряваща се течност. Тя се използва при гравирането на стъкло, почистване на тухлени фасади или за производството на охладители, хербициди и някои фармацевтични продукти. В големи количества може да бъде използвана и за производството на високооктанов бензин.
Изпусната в атмосферата, флуороводородната киселина образува токсичен аерозолен облак, който може да се носи във въздуха с километри. Контактът с него води до фатални увреждания на сърцето, черния дроб, бъбреците и нервната система. Той ослепява жертвите си, уврежда белите им дробове и води до образуването на белодробен оток. Особено му хареса описанието на този газ, направено в едно предаване по американската телевизия.
— Смъртта е ужасна — беше обявил водещият. — Никой не би пожелал да умре по този начин: киселината буквално разяжда белите дробове.
В рафинерията на езерото Ери се съхраняваха точно четиристотин хиляди литра флуороводородна киселина.
Някога рафинерията се е намирала в покрайнините на града, но в резултат на бързото му разрастване наоколо се появили жилища, училища и търговски центрове. Поради термалния ефект, предизвикан от огромното езеро, постоянен ветрец духал точно към един от жилищните квартали, в който живеели предимно бели.