Нийл беше нисък и дебел мъж с голяма глава и още по-голямо самочувствие. Някога русата му коса беше оредяла на темето, а остатъците от нея бяха вързани на опашка, стигаща до яката на ризата му. Неотдавна се беше оженил и Демарко остана леко учуден от факта, че съпругата му още не бе отрязала смешните остатъци от коса. Обикновено жените не могат да устоят на желанието си да променят външния вид на съпрузите си, а Нийл направо плачеше за промяна. В името на обективността Демарко отбеляза, че тя все пак беше постигнала нещо по отношение на облеклото му. На всичките им срещи досега Нийл се беше появявал по къси панталони, хавайска риза и сандали на бос крак. Сигурно имаше поне петдесетина хавайски ризи. Но днес беше облечен с пуловер, хубав сив панталон и затворени мокасини.
Срещата се провеждаше в офиса на Нийл. Ема също присъстваше, отзовала се доста неохотно на молбата на Демарко. Каза, че учи кучето на Кристин да си върши работата навън и никак не й се щеше да прекъсва процеса. А Демарко веднага си я представи как използва нещастното животинче като пухкав парцал, с който бърше напикания персийски килим. За късмет Ема не одобряваше политиката на Бил Бродрик и в крайна сметка прецени, че проблемите на Демарко са по-важни от обучението на миниатюрния пес.
След като се затвориха в изолираното за външен шум и електронна намеса помещение — Нийл изпитваше панически страх от хора с умения като неговите — Демарко накратко ги запозна с фактите и заключи:
— Аз не знам дали наистина става въпрос за някаква супер конспирация, но прекалено много неща изглеждат лишени от логика.
— Например? — попита Нийл, който през цялото време ровеше в някаква кутия.
— Например последователността. Първо, Реза Зариф избива семейството си, което според всичките му познати изобщо не се вписва в характера му. Впоследствие човекът, чийто отпечатък е открит върху кутията с патрони, умира при автомобилна катастрофа още преди ФБР да го разпита. После идва ред на смотаняка Роли Патерсън, който, въпреки студеното време, излиза да обиколи Капитолия, зърва Мустафа Ахмед и изведнъж се превръща в герой. Действията на Роли Патерсън са точно толкова необичайни, колкото тези на Реза. На всичкото отгоре той също умира, преди да бъде разпитан от когото и да било. О, щях да забравя — в двора на Роли беше паркиран току-що закупен микробус.
— Значи приемаш, че Роли е бил предварително информиран за появата на окичения с бомби Мустафа и му е било платено, за да го застреля. — Нийл най-после успя да извади нещо от кутията, в която ровеше, но Демарко не видя какво е то.
— Нищо подобно не приемам! — възрази Демарко. — Просто посочвам, че е възможно. Допускам, че нещо такова се е случило и на онзи въздушен шериф в самолета, който застреля похитителя. Според мен той също е бил информиран за намерението на Юсеф Халид да отвлече самолета и също като Роли е ликвидирал този човек — преди евентуалните му признания при разпит.
— И охранителят ли е мъртъв? — вдигна глава Нийл.
— Не съм чул подобно нещо. Отидох в Ню Йорк да разговарям с него, но той не си беше у дома. Това е една от причините да потърся помощта ти. Някой трябва да движи нещата, докато го търся.
Едва сега видя предмета, който Нийл беше извадил от кутията — една от онези електронни игри, които дават на хиперактивните хлапета по време на пътувания, за да ангажират вниманието им.
— И друго ме безпокои — подхвърли той към темето на Нийл, наведено над играта. — С изключение на семейството на Зариф, при никое от трите терористични нападения няма жертви — разбира се, като не броим извършителите. Реза беше свален, преди да разбие самолета си в Белия дом; бомбата на Мустафа не избухна, а похитителят на самолета беше застрелян, преди да направи каквото и да било, ако оставим настрана уплахата на пътниците. Не мога да приема, че това щеше да се случи, ако зад тези атаки действително стоеше Ал Кайда.
— Всъщност какво искаш от нас? — обади се за пръв път Ема.
— Няколко неща. Първо, Нийл трябва да открие кои са най-верните поддръжници на Бродрик.