— Копеле мръсно! — изръмжа Нийл, но възклицанието му беше предназначено за една от фигурките на дисплея. — Нима наистина допускаш, че Бродрик може да е замесен в тези инциденти?
— Не казвам това, но всички събития работят в негова полза. Възможно е някой да ги предизвиква умишлено, за да плаши хората и да ускори приемането на законопроекта. Ако е така, същият този някой най-вероятно оказва и финансова подкрепа на Бродрик.
— Не знам — колебливо въздъхна Нийл. — Този някой трябва наистина да иска приемането на законопроекта. Две деца бяха убити, за бога!
— Вече мислих за това — кимна Демарко. — И стигнах до два основни мотива. Единият е омразата. Онзи, който върши всичко това, ненавижда мюсюлманите и иска да бъдат третирани като евреите в нацистка Германия — жълти звезди по реверите и всичко останало.
— Но защо мюсюлманите трябва да бъдат мразени?
— Не знам, Нийл! Защо някои хора са фанатици, а други се превръщат в заклети расисти? Между другото човекът, за когото е работил Дони Крей — някакъв тип на име Джубал Пю, — ръководи организация за господство на белите, а в къщата на Роли открих расистки памфлети. Затова допускам, че зад цялата работа може би стоят хора, които ненавиждат мюсюлманите или са фанатизирани расисти. Като оня Тимъти Маквей с налудничавата идея в главата, който започна да взривява наред.
Преди някой от двамата слушатели да възрази на логиката му, Демарко побърза да добави:
— Вторият мотив са парите.
— Парите? — вдигна вежди Нийл. — Как могат да се правят пари от подобно нещо?
— Не знам, но когато Конгресът приеме някой закон, има хора, които печелят пари, и други, които губят пари. Това е нещо като физически закон в политиката.
— Но как се печелят пари от изхвърлянето на студенти мюсюлмани? — продължи с въпросите Нийл.
— Вече ти казах, че не знам! — сопна му се Демарко. — Остави тази проклета игра и слушай какво говоря! Убеден съм, че трябва да търсим финансов мотив, най-вече сред поддръжниците на Бродрик.
— Трябва да търсим и нещо друго — обади се Ема.
— Какво?
— Опит. Ако тези инциденти не са организирани от Ал Кайда, трябва да насочиш вниманието си към човек или група хора, които имат достъп до C-4 и могат да направят пластмасов пистолет. Хора с подобен опит, със съответните контакти и организационни умения за планирането на такива операции.
— Имаш право — кимна Демарко, а след това изведнъж реши да влезе в ролята на шеф, макар прекрасно да знаеше, че нито Ема, нито Нийл търпят някой да ги командва. — Значи Нийл открива кой подкрепя Бродрик, а след това проверява дали тези хора мразят мюсюлманите, дали имат финансов мотив и опит в организирането на атентати. Освен това той проверява финансовото състояние на Роли и онзи въздушен шериф, който гръмна похитителя. Любопитно ми е да разбера как Роли е платил за новия си автомобил. През това време аз ще изискам резултатите от аутопсията на Роли и Дони Крей, а едновременно с това ще се опитам да открия нещо повече за онзи охранител.
— А какво искаш да направя аз? — подхвърли Ема.
32
Демарко не познаваше мюсюлмани и това му беше проблемът. Нито един, призна пред Ема той. Не беше успял да поговори с жената на Юсеф, защото тя не знаеше английски, а той нямаше представа дори какъв език се говори в Сомалия. Но основната причина за проваления разпит се криеше във факта, че беше бял и приличаше на служителите на ФБР, които вече я бяха разпитвали.
Най-голямата слабост в неговата конспиративна теория беше невъзможността да открие доказателства, че някой от двамата — Мустафа Ахмед или Юсеф Халид — е бил принуден да извърши терористичен акт. Една от причините за това беше неспособността му да разговаря с хората от техния кръг.
Но Ема познаваше мюсюлмани, освен това тя беше жена. Демарко се надяваше, че тя ще открие някой, който е бил достатъчно близък с Мустафа Ахмед, за да го накара да облече бомбената жилетка. Решиха да се концентрират върху Мустафа, защото той беше живял във Вашингтон, докато семейството на Юсеф се намираше в Ню Йорк.
Първата работа на Ема беше да се свърже с един човек, който владееше няколко езика, използвани в мюсюлманския свят. Казваше се Зафарула Назимудин, мюсюлманин от пакистански произход, който беше работил като преводач за военното разузнаване. Колегите му в агенцията така и не бяха успели да се научат да произнасят или да запомнят сложното му име и предпочитаха да го наричат Зафа.