Ема плати на един шофьор на необозначено такси да им отстъпи колата си за един ден, след което помоли Зафа да седне зад волана и да поговори с шофьорите на таксита, които обслужваха квартала на Мустафа. Надяваше се, че така ще научат нещо за този човек и ще открият хора, които са били близки с него. Зафа изпълни задачата за по-малко от три часа, вероятно защото беше изключително интелигентен.
— Всички говорят едно и също, Ема — обяви той. — Мустафа е бил запален по футбола, а най-близка с него е била племенницата му — спортистка от олимпийска класа, получила стипендия от Университета на Вирджиния. На сенника на таксито си държал нейна снимка — запечатала мига, в който вкарва гол с глава. Постоянно я показвал на колегите си.
Четири часа по-късно Ема пристигна в Шарлотсвил, щата Вирджиния, и успя да омае една любезна жена от отдела за настаняване на студенти, за да разбере къде живее племенницата на Мустафа.
Аниса Азис беше по-скоро впечатляваща, отколкото красива. Издължено лице с високи скули, масивен нос и гъсти вежди над живите черни очи, излъчващи интелигентност. Беше облечена в тениска и анцуг — вероятно обичайното всекидневно облекло на всички спортисти, но Ема остана с впечатлението, че това момиче просто лети по игрището, когато има мач. В момента, в който отвори вратата и се озова очи в очи с нея, момичето стана необичайно нервно. Може би защото не познаваше Ема, а може би защото беше очаквала посещение на официално равнище (най-вероятно от ФБР) заради постъпката на вуйчо си.
— С какво мога да ви помогна? — попита Аниса.
— Бих искала да поговорим за вуйчо ви — обясни Ема.
— От полицията ли сте? Или от ФБР?
— Не. Работя за определен кръг хора от правителството, които не вярват, че вуйчо ви е бил терорист. Те са на мнение, че някой го е принудил да извърши това престъпление.
— Вуйчо ми беше най-милият човек на света.
— Убедена съм, че е така, Аниса. Но защо го е извършил? Защо се е опитал да взриви Капитолия?
Аниса се поколеба, после въздъхна.
— Не знам.
Очите й избягваха очите на Ема.
— Заплашиха ли ви по някакъв начин? Някой предупреди ли вуйчо ви, че ако не изпълни задачата, нещо ще се случи с вас?
— Не, никой не ми е причинил нищо лошо — поклати глава момичето. — Нямам представа защо го е направил. Моля да ме извините, но ми предстои тест, за който трябва да се подготвя…
Миг преди да затвори вратата, Ема забеляза синината върху вътрешната част на дясната й ръка, а след това и белега на шията й. Синината на ръката би могла да бъде причинена от здраво стискане на нечии пръсти. Но момичето беше спортистка, а това означаваше още поне десет причини за появата й там. От друга страна, белегът върху шията й едва ли би могъл да е причинен от сблъсък по време на мач. Тъмночервена ивица, оставена не от въже или ивица плат, а по-скоро от кабел. Това беше причината Ема да сложи крак на вратата.
— Как се сдобихте с този белег на шията? — попита тя.
— Белег ли? — объркано попита момичето и инстинктивно докосна шията си с пръсти. — Не знам за какво говорите.
— Аниса, нима не изпитвате желание хората да научат истината за вуйчо ви?
— Каква истина?! Няма значение какво казвам аз. Вие сте убедени, че всички сме терористи — включително хора като мен, които са родени в тази страна. — Блесналите й очи се забиха в лицето на Ема. — Аз съм точно толкова американка, колкото и вие!
— Разбира се, че е така — успокоително промълви Ема. — Ако имаш нужда от помощ, ако някой те заплашва…
— Имам да уча! — прекъсна я Аниса и хвана вратата. — Вървете си!
— Добре, тръгвам — кимна Ема и й подаде визитка. — От едната страна е моето име и мобилният ми телефон, а от другата е номерът на една жена от Афганистан, която живее в Мериленд. Молбата ми е да й звъннеш и да я попиташ за мен. Тя очаква обаждането ти. Ако след това решиш, че можеш да ми се довериш, звънни ми. Моля те!
Нае стая в мотел близо до университета. Не беше сигурна, че Аниса ще я потърси, но искаше да бъде наблизо. Изтегна се на леглото и закова очи в тавана. Мислите й неусетно се върнаха назад във времето. В съзнанието й изплува малко афганистанско селце в подножието на Хиндукуш и лицето на жената, на която трябваше да се обади Аниса.
До селцето стигнаха с хеликоптер. Групата включваше Ема, четирима американски рейнджъри и един преводач. Бяха облечени като тукашните жители. Ема носеше широка роба, а лицето й беше забулено. Целта на визитата им беше разговор с вожда, който управляваше селото: безскрупулен тип и търговец на опиум, завладял малкото царство с куршум в гърба на предшественика си. В момента този вожд минаваше за съюзник на американците. Това беше по времето, когато и Осама бин Ладен беше съюзник на американците и подпомагаше войната на Афганистан срещу руските окупатори.