Ема се обърна към преводача — мъж с хлътнала брадичка и боязливи очи.
— Ела с мен! — заповяда тя и решително се насочи към вожда.
— Не се намесвайте, госпожо! — обади се зад гърба й сержант Хендерсън. Тя сякаш не го чу. Той въздъхна, промърмори някакво проклятие и се обърна към останалите: — Пригответе оръжията си!
Ема беше в компанията на четиримата рейнджъри вече трета седмица. Без много приказки им беше обяснено, че тя ще командва през цялото време на операцията, без да споменават нито чина й, нито организацията, към която принадлежи. Но полковникът, който провеждаше инструктажа, изрично подчерта, че става въпрос за човек от високите етажи на властта. Войниците стигнаха до извода, че високата руса жена е представител на някоя от разузнавателните централи и изпълнява предварително съгласувана с армията политическа мисия. Но въпреки това им беше трудно да приемат идеята, че ще се насочат към опасните територии на Афганистан под командата на красива млада жена. Разбира се, те бяха рейнджъри и щяха да изпълняват нейните заповеди, но това, което практически очакваха, беше тя да се вслушва в съветите на сержанта — един изключително опитен ветеран. Не им трябваше много време да разберат, че тази жена е достатъчно интелигентна, за да търси съветите на сержанта, но решенията винаги вземаше сама. Още тогава Ема притежаваше качествата на лидер, който внушава доверие, подчинение и вярност. Само за няколко дни рейнджърите свикнаха с мисълта, че трябва да изпълняват заповедите й. Но не и сега. Сега всички членове на отряда бяха убедени, че тя прави погрешна стъпка — най-малкото по отношение на тяхната мисия.
Ема спокойно се приближи до вожда, който отлепи задника си от кладенеца и се втренчи в нея. Беше висок над метър и деветдесет и я гледаше от горе на долу. Тя свали воала, за да може той да види лицето й, впи очи в неговите и нареди на преводача:
— Кажи му веднага да прекрати това!
Видя как лицето на вожда започна да се налива с кръв. Той не беше свикнал жени да разговарят с него по подобен начин. За миг сякаш щеше да я удари, но успя да се сдържи с цената на огромни усилия. После процеди няколко думи през плътно стиснатите си устни.
— Казва, че това е работа на племето — преведе човекът до нея. — А вие трябва да се приберете в палатката.
Ема беше сигурна, че пред заплахата да не получи пари и оръжия вождът щеше да отстъпи, но само за да отложи екзекуцията до отпътуването на американците. Едновременно с това беше наясно, че трябва да му даде шанс да запази репутацията си. По-скоро би ги избил всичките, отколкото да й позволи да го унижава пред очите на цялото племе.
Хвърли кос поглед през рамото си. Мъжът, който крещеше в центъра на площада, беше млъкнал. Вързаната жена се беше свлякла с прахта. Събралата се тълпа гледаше към Ема и вожда. Всички, включително и жените, държаха камъни в ръце.
— Кажи му, че американската армия иска тази жена — обърна се към преводача тя. — Кажи му, че ни трябва… готвачка.
Хендерсън, който сега стоеше до Ема, каза:
— Госпожо, не можете да направите това.
— Кажи му — продължи Ема, пренебрегвайки забележката на Хендерсън и без да откъсва очи от вожда, — че ще му платим хиляда долара за жената.
Вождът я погледна, после обърна глава към тълпата.
— Тази жена има дъщеря — обяви той.
— Кажи му, че ще научим и дъщерята да готви — каза Ема. — А той ще получи петстотин долара за нея.
— Госпожо, за бога! — простена някъде зад гърба й Хендерсън.
Когато се прибраха в базата с жената и дъщерята, полковникът я нахока както си знаеше, а после попита какво, по дяволите, да правят с афганистанката и дъщеря й. Една година по-късно, благодарение на Червения кръст и връзките на Ема с някои влиятелни хора в Щатите, жената и момичето бяха прехвърлени на американска земя. Разбира се, жената изобщо не успя да се приспособи към новия начин на живот и дълбоко намрази Ема. Но дъщерята нямаше такива проблеми. Тя не само се адаптира, но и успя да получи добро образование. В момента беше заместник-директор на банка в Мериленд. Именно тя щеше да каже на Аниса Азис, че може да има пълно доверие на Ема.
Но Аниса не се обади и на другия ден Ема се върна във Вашингтон.