33
Демарко допусна грешка, уведомявайки Махоуни за намерението си да отскочи до Лонг Айланд, за да се срещне с въздушния охранител, който бе застрелял Юсеф Халид в самолета. Грешка, защото Махоуни изсумтя:
— Е, след като и без това ще пътуваш на север, няма да е зле да се отбиеш при Флин и да вечеряш с отец Майк.
Това означаваше, че трябва да излети от Вашингтон още на разсъмване, да посети въздушния охранител в Ню Йорк, а после да хване първия самолет за Бостън. Тоест да изтърпи не две, а три досадни проверки на различни летища. А след срещата с Флин и вечерята със свещеника да преспи в Бостън, тъй като щеше да изпусне последния полет. Да не говорим за допълнителното ставане в зори за първия самолет обратно, което без съмнение щеше да бъде придружено с тежък махмурлук.
Но той беше достатъчно честен, за да признае, че очаква с нетърпение вечерята с отец Майк.
Предната вечер Демарко набра номера на Орин Блънт и затвори в момента, в който насреща прозвуча мъжки глас. Нямаше никакво намерение да пита дали е удобно да го посети, просто щеше да почука на вратата му.
Както и направи. Отвори му мъж със списание в ръка, облечен в избеляла дънкова риза, панталони в цвят каки и рибарски ботуши. Беше висок почти колкото Демарко, но с доста по-деликатно телосложение. Сивата му коса беше подстригана късо, а изражението на лицето и очите му бяха мечтата на всеки покерджия: не издаваха абсолютно никакви емоции.
Демарко му показа служебната си карта и поясни, че иска да поговорят за стрелбата в самолета. Блънт го гледа безизразно в продължение на цяла секунда, а после го покани да влезе. Посочи му един стол пред масата за хранене и се настани срещу него. Не му предложи нищо за пиене.
— Защо сте тук? — попита домакинът. — Бордът на Управлението за транспортна сигурност вече ме освободи от отговорност за стрелбата.
Списанието лежеше на масата пред него. Приличаше на каталог за моторници.
— Лодка ли ще си купувате? — пожела да узнае Демарко.
Блънт го дари с нов безизразен поглед и повтори:
— Защо сте тук?
— Искам да знам как се озовахте в самолета, с който е пътувал Юсеф Халид.
— По-скоро той се озова в самолета, с който летях аз. Бях на редовно дежурство и ако нещата се бяха развили нормално, щях да се прехвърля на един полет от „Рейгън“ до Чикаго, а след това да се върна в Ню Йорк.
— Имам хора, които ще уточнят дали сам сте пожелали да вземете този полет, или сте се разменили с някой колега — предупреди го Демарко. Това беше истина — беше помолил новия си приятел Джери Хансън от Министерството на вътрешната сигурност да провери дали Блънт сам бе пожелал да лети със самолета на Юсеф, но той все още не му се беше обадил. По-важно обаче беше да види реакцията на Блънт. Такава, естествено, нямаше.
— Много добре — задоволи се да отговори домакинът.
Демарко допускаше, че Роли Патерсън е бил убит, за да не пропее. Той действително имаше вид на човек, който ще се разреве в момента, в който седне на горещия стол. Но Орин Блънт беше пълната му противоположност — нямаше да проговори дори ако стиснат топките му с менгеме.
— Разбрах, че сте в отпуск и смятате да се пенсионирате — подхвърли той.
— Така е — кимна Блънт. — Убийството на онзи човек ме разтърси дълбоко. Дори не искам да си помисля, че може да се повтори.
— Личи си, че сте силно травмиран — въздъхна Демарко.
Махоуни бе спонсориран от много фирми, организации и частни лица. Той говореше открито и с гордост за повечето от тях, но имаше и такива, които пазеше в дълбока тайна.
Бейли Флин беше един от най-дълбоко засекретените му спонсори — той представляваше няколко бизнесмени, които като него притежаваха клубове, където млади момичета танцуваха почти или напълно разсъблечени. Като искрен почитател на изкуството и убеден привърженик на Първата поправка, Махоуни беше на мнение, че тези бизнесмени също имат право на политическо представителство, но предпочиташе места като „Голото ревю на Чъки“ да не фигурират сред спонсорите му. Разбира се, мисията на бостънската архиепископия беше далеч по-възвишена от тази на заведението на Бейли Флин, но въпреки това и тя нямаше как да бъде обявена за официален спонсор на Джон Махоуни. Ако някой научеше, че кутиите с дарения се изпразват директно в джобовете на председателя, статутът й на освободена от данъци организация със сигурност щеше да бъде застрашен.