— Тук Ястреб-1 до Ловджийката. Чесна 3459 не отговаря. Преминавам на визуално наблюдение.
— Прието, Ястреб-1. Потвърждавам маневрата.
Партньорът му остана зад малкия самолет, а Долтън се изравни с него. Върхът на крилото му беше на петнайсетина метра от другата машина. Размаха дясната си ръка, но пилотът гледаше напред, без да му обръща внимание. Приличаше на човек, изпаднал в транс.
Пресвети Боже, тоя тип прилича на арабин! — стресна се Долтън.
Нарушителят беше на двайсет и седем километра и на десет минути от Вашингтон.
— Тук Ястреб-1. Чесна 3459 не отговаря. Пилотът избягва визуален контакт.
— Екипът да изстреля сигнални ракети! — долетя отговорът на Ловджийката.
Долтън и колегата му се стрелнаха напред, направиха остро преобръщане и се понесоха срещу нарушителя. Тази маневра я тренираха по десет пъти месечно. Всеки от тях изстреля по две сигнални ракети, които профучаха на два-три метра от кабината на малкия самолет. Изключено беше пилотът да не ги види, да не говорим за двата Ф-16, които се носеха право срещу него.
Но той продължаваше напред, без да променя курса си.
До Вашингтон оставаха шестнайсет километра, или шест минути полет.
Долтън направи завой и отново се изравни с чесната. Разклати криле и махна с ръка, за да привлече вниманието на пилота. Никакъв отговор. Мръсникът си седеше зад щурвала, сякаш издялан от камък. Долтън посегна към арматурното табло, после рязко отдръпна ръката си. Мамка му! Носът на малкия самолет изведнъж се наведе надолу, поемайки курс към един от подходите за кацане на летище „Роналд Рейгън“. Намерението му беше да го пресече по диагонал и да прелети над Потомак. А после… Долтън прехапа устни.
Мръсникът се насочваше право към Белия дом, който бавно изплува на хоризонта.
По-малко от осем километра или три минути полет.
Опасността от сблъсък с излитащ или кацащ самолет от гражданското летище нарастваше с всяка секунда. Но Долтън знаеше, че на този етап всеки самолет в радиус от сто и шейсет километра от Вашингтон вече беше отклонен към друго летище или го задържаха на земята. Знаеше и друго — в същия този миг течеше евакуацията на Белия дом. Охраната крещи своите заповеди, хората се препъват и бягат към убежищата, а в главите им се въртят ужасните картини от 11 септември. Не беше наясно дали в момента президентът се намира в кабинета си, но ако е така, двама яки агенти на Сикрет Сървис със сигурност го влачат към скривалището, а краката му едва ли докосват пода.
Чесната се намираше на шест километра от Белия дом — разстояние, което щеше да преодолее за около две минути и половина.
— Тук Ястреб-1 — включи радиостанцията си той. — Нарушителят продължава да не реагира. Повтарям: нарушителят игнорира всички опити за контакт.
Знаеше, че гласът му звучи спокойно, защото се беше обучавал на това. Но сърцето му блъскаше с такава сила, сякаш всеки момент щеше да изскочи от гръдния кош. Съзнаваше, че е излишно да обявява накъде се е насочил онзи тип в малкия самолет.
Ловджийката не отговори веднага. Мамка му! Моля те, Господи, не позволявай на радиовръзката да се разпадне точно сега!
— Ловджийката до Ястреб-1 — изпращя най-после радиостанцията. — Нарушителят обявен за враг. Заредете оръжията. Имате разрешение за стрелба. Повтарям: заредете оръжията, имате разрешение за стрелба!
Долтън разбра на какво се дължи паузата. Ситуацията е била докладвана най-горе по каналния ред. Един от четиримата упълномощени генерали беше издал своята заповед.
Това беше мисията на живота му. За нея държавата беше харчила стотици хиляди, а може би и милиони. За да бъде готов в случай на нужда. Да овладее всички тънкости в управлението на изтребителя Ф-16 „Фолкън“, да използва огромните му възможности. Но дори през ум не му беше минавало, че именно той ще изпълни заповедта, която току-що прозвуча в слушалките.
Долтън се поколеба. Достатъчно дълго, за да съсипе кариерата си завинаги.
— Ястреб-1, тук Ловджийката. Разбрахте ли заповедта?
— Тъй вярно. Да заредим оръжията, имаме разрешение за стрелба.
След което подполковник Питър Долтън направи това, за което беше обучаван. Включи бутона за зареждане на ракетите, който светна в червено, после намали скоростта, за да увеличи разстоянието до целта. Изстреля ракетата в мига, в който малкият самолет прелиташе над река Потомак, на по-малко от три километра от Белия дом.