— Да, направена е миналия април в Калифорния.
Когато човек е изчезнал и вероятно мъртъв, обикновено нещо за хора като мен е да се интересуват от анатомичните подробности — независимо дали е хистеректомия, умъртвен зъбен нерв или белези от пластична хирургия. Всички те могат да помогнат при идентифицирането на трупа. Те са описанията, които преглеждам във формулярите на НЦКИ за изчезнали хора. Те са земните и напълно човешки характеристики, на които разчитам, защото на бижутата и другите лични вещи, както се бях убедила с годините, не можеше винаги да се вярва.
— Това, което току-що ви казах, никога не трябва да излезе от тази стая — каза госпожа Харви. — Деби много държи на дискретността. Семейството ми също.
— Разбирам.
— Връзката й с Фред — продължи тя — беше дискретна. Прекалено дискретна. Сигурна съм, вече сте забелязали, че няма снимки или видими символи на любовта им. Не се съмнявам, че са си разменяли снимки, подаръци, спомени. Но винаги е била потайна в това отношение. Например — рожденият й ден беше миналия февруари. Малко след това забелязах, че носи златен пръстен на дясната си ръка. Тясна халка с формата на цвете. Деби никога не каза и дума по въпроса, нито пък аз попитах. Но съм сигурна, че е била подарък от него.
— Смятате ли, че той е солиден младеж?
Тя се обърна и ме погледна. Тъмните й очи гледаха объркано.
— Фред е доста напрегнат, някак си прекалено отдаден. Но не мога да кажа, че не е стабилен. Наистина не мога да се оплача от него. Просто се тревожех, че връзката им е прекалено сериозна, прекалено… — Тя погледна встрани, търсейки точната дума. — Пристрастен. Това е, което ми идва наум. Оставаш с чувството, че те са като наркотик един за друг.
Госпожа Харви затвори очи, обърна се и облегна глава на прозореца.
— О, господи, иска ми се никога да не бяхме й купували проклетия джип.
Не се обадих.
— Фред няма кола. И тя нямаше да има избор… — Гласът й заглъхна.
— Нямаше да има избор — казах, — освен да тръгне с вас към плажа.
— И това нямаше да се случи!
Внезапно тя излезе в коридора. Очевидно не можеше да понесе да остане в стаята на дъщеря си дори и секунда повече. Последвах я надолу по стълбите към предната врата. Хванах ръката й. Сълзите й закапаха и тя се извърна от мен.
— Съжалявам. — Запитах се колко ли още пъти ще ми се налага да казвам това.
Вратата тихо се затвори, докато слизах по стълбите. Докато шофирах към къщи, се молех да не стане така, че при следващата ми среща с Пат Харви да бъда в официалната си роля на главен съдебен лекар.
3.
Измина цяла седмица, преди да чуя нещо от някой свързан със случая Харви-Чейни, чието разследване не беше стигнало доникъде, поне доколкото аз знаех. В понеделник, когато бях потънала до лактите си в кръв в моргата, Бентън Уесли се обади. Искаше да говори с Марино и мен спешно и предложи да отидем на вечеря в дома му.
— Струва ми се, че Пат Харви го изнервя — каза Марино.
Колебливи капчици дъжд се стичаха по предния прозорец на колата му, докато пътувахме към къщата на Уесли.
— На мен лично въобще не ми пука дали тя ще се съветва с някоя гледачка на ръка, дали ще се обади на Били Греъм, или на шибаното великденско зайче.
— Хилда Озимек не е врачка — отговорих аз.
— Половината от онези сборища на сестрите Роуз, с изрисувана върху надписа ръка, са просто фасада за проститутките.
— Наясно съм с това — отвърнах уморено.
Марино отвори пепелника и ми напомни какъв мръсен навик е пушенето. Ако успееше да натъпче още един фас вътре, сигурно щеше да влезе в книгата на Гинес.
— Разбирам, че си чувала за Хилда Озимек — продължи той.
— Всъщност не знам много за нея, освен това, че живее някъде в Каролина.
— Южна Каролина.
— У семейство Харви ли е отседнала?
— Вече не — каза Марино и изключи чистачките, тъй като слънцето надникна иззад облаците. — Иска ми се проклетото време да вземе решение най-после. Тя се върнала в Южна Каролина вчера. До Ричмънд и обратно я докарали с частен самолет, ако можеш да повярваш на това.
— Имаш ли нещо против да ми кажеш откъде знаеш?
Учудих се, че Пат Харви се е обърнала към ясновидка, но още повече ме изненада това, че би могла да го сподели с някого.
— Добър въпрос. Просто ти предавам казаното от Бентън, когато се обади по телефона. Очевидно онази Хилда е видяла в кристалното си кълбо нещо, което ужасно е разстроило госпожа Харви.