— Пийт — каза Уесли кротко. — Не мисля, че е разумно да я обявяваш за тъп плутократ или служител, назначен само за фасада. Макар и постът й да звучи по-авторитетно, отколкото е в действителност, защото няма правителствен статут, но Пат Харви отговаря лично пред президента. Всъщност тя координира дейността на всички федерални агенции във войната срещу търговията с наркотици.
— Да не споменаваме и досието й от времето, когато беше държавен прокурор — добавих аз. — Тя енергично подкрепяше усилията на Белия дом да изиска смъртни присъди за убийствата, свързани с наркотици. И доста говореше по въпроса.
— Тя и още поне стотина други политици — каза Марино. — Вероятно щях да съм по-загрижен, ако тя беше от онези либерали, които искат да легализират тази свинщина. Тогава можех да се чудя дали някой крайнодесен моралист не е решил, че Господ му е наредил да гепи хлапето на Пат Харви.
— Тя беше доста нападателна — каза Уесли. — Успя да осъди много от лошите, помогна за прокарването на важни закони, устоя на смъртни заплахи, дори преди няколко години колата й бе взривена…
— Да, празен ягуар, паркиран пред кънтри-клуба. И това я направи героиня — прекъсна го Марино.
— Мисълта ми е — продължи Уесли търпеливо, — че тя си е създала доста врагове, особено поради нападките си към разни благотворителни дружества.
— Четох нещо по въпроса — казах аз, като се опитвах да си спомня подробностите.
— В момента обществото знае съвсем малко за това — каза Уесли. — Последните й действия бяха насочени към АКМСН. Американска коалиция на майките срещу наркотиците.
— Сигурно се шегуваш — обади се Марино. — Това е все едно да кажеш, че УНИЦЕФ е мръсна организация.
Не споменах, че всяка година изпращам пари на АКМСН и съм техен ентусиазиран привърженик.
Уесли продължи:
— Госпожа Харви събираше улики, за да докаже, че АКМСН служи като фасада на един наркокартел и други нелегални дейности в Централна Америка.
— Господи — обади се Марино и поклати глава. — Чудесно е, че не правя дарения на никой, освен Фонда за подпомагане семействата на загинали полицаи.
— Изчезването на Дебора и Фред е озадачаващо, защото изглежда свързано с другите изчезнали двойки — каза Бентън. — Но може нарочно да ни карат да мислим, че съществува връзка, макар това да не е вярно. Може да си имаме работа със сериен убиец. Или пък с нещо друго. Но независимо какъв е случаят, трябва да работим по въпроса, без да вдигаме много шум.
— Значи сега чакате искане на откуп или нещо подобно, а? — запита Марино. — Знаеш, че някои престъпници от Централна Америка биха върнали Дебора на майка й срещу определена цена.
— Не мисля, че това би станало, Пийт — отговори Уесли. — Може и да е по-лошо. Пат Харви трябва да свидетелства по дело на Конгреса следващата година. И то също е свързано с незаконни благотворителни организации. В момента не можеше да й се случи нищо по-неприятно от изчезването на дъщеря й.
Стомахът ми се сви при тази мисъл. В професионално отношение Пат Харви не изглеждаше уязвима, тъй като през цялата си кариера се бе радвала на неопетнена репутация. Но освен всичко друго тя беше и майка. Доброто на децата й бе много по-важно за нея, отколкото собствения й живот. Семейството й представляваше нейната ахилесова пета.
— Не можем да отхвърлим възможността за политическо отвличане — отбеляза Бентън, загледан към двора.
Уесли също имаше семейство. Кошмарите, които го преследваха, бяха, че някой престъпен бос или убиец, заловен от Уесли, би насочил отмъщението си към жена му и децата му. В къщата му имаше сложна алармена система и телефон пред външната врата. Бентън бе избрал да живее в отдалечен район в провинцията на Вирджиния, телефонът му не беше отбелязан в указателя, а адресът му никога не се даваше на репортери или дори на повечето от колегите и познатите му. До днес дори аз не знаех къде живее, но предполагах, че домът му е по-близо до Куантико, може би в Маклийн или Александрия.
Уесли проговори отново:
— Сигурен съм, че Марино ти е споменал за историята с Хилда Озимек.
Кимнах.
— Тя сериозна ли е?
— Бюрото я е използвало няколко пъти, макар да не ни е приятно да го признаем. Талантът или силата й, наречи го както искаш, са истински. Не ме карай да обяснявам. Този феномен надхвърля възможностите ми. Но мога да ти кажа, че веднъж тя помогна да открием един от самолетите на ФБР, който беше паднал в планините на Западна Вирджиния. Освен това тя предвиди и убийството на Садат, а ние щяхме да сме подготвени за опита за убийство на Рейгън, ако се бяхме вслушали по-внимателно в думите й.