Выбрать главу

— Да не искаш да кажеш, че е предвидила стрелбата по Рейгън? — запита Марино.

— С точност до един ден. Но ние не предадохме думите й по-нататък. Предполагам — не ги взехме на сериозно. Това беше грешката, колкото и откачено да звучи. Оттогава винаги щом тя каже нещо, тайните служби искат да знаят подробностите.

— Тайните служби, да не би да си правят и хороскопи? — ухили се Марино.

— Смятам, че Хилда Озимек би се отнесла скептично към хороскопите. А и доколкото знам, никога не гледа на ръка — остро отвърна Уесли.

— Как госпожа Харви е научила за нея? — попитах.

— Вероятно от някого в Министерството на правосъдието. Както и да е, тя докара ясновидката в Ричмънд в петък и очевидно Хилда й е съобщила някои неща, които са успели да я накарат… Е, просто ще ви кажа, че в момента госпожа Харви ми прилича на заредено оръжие. Страхувам се, че действията й могат да нанесат повече щети, отколкото да оправят нещата.

— Какво точно й е казала ясновидката? — поисках да узная.

Уесли ме погледна сериозно и отговори:

— Не мога да навлизам в подробности. Поне не и засега.

— Тя обсъди ли ги с теб? — попитах. — Пат Харви съобщи ли ти, че се е обърнала към ясновидка?

— Нямам право да обсъждам това, Кей — каза Уесли и тримата замълчахме за момент.

През ума ми мина, че госпожа Харви не е съобщила тази информация на Бентън. Беше го разбрал по някакъв друг начин.

— Не знам — най-после се обади Марино. — Може и да е за откуп. Не мога да изключа подобна възможност.

— Не можем да изключим никоя възможност — твърдо заяви Уесли.

— Това продължава вече две години и половина, Бентън — казах.

— Да — намеси се Марино. — Шибано дълго време. Но все още ми се струва, че е работа на психопат, който убива двойките от ревност, защото е загубеняк, не може да създава приятелства и мрази хората, които могат.

— Това, разбира се, е сериозна възможност. Някой, който редовно обикаля и търси млади двойки. Може да посещава алеите за влюбени, отбивките за отдих или другите местенца, където хлапетата паркират. Може да обикаля дълго, преди да удари, а после да си припомня убийството с месеци, докато нуждата му да убива не стане непреодолима, а и отново му се предостави удобна възможност. Може да е просто съвпадение — Дебора Харви и Фред Чейни са се оказали на лошо място и в лошо време.

— Не знам да има доказателства, че някоя от двойките е била паркирала и се е занимавала със секс, когато са се сблъскали с убиеца — посочих аз.

Уесли не отговори.

— А и освен Дебора и Фред не изглежда другите двойки да са отбивали на място за отдих или някое от другите любовни местенца, както ги нарече — продължих. — Очевидно те са пътували нанякъде, когато се е случило нещо, което ги е накарало да спрат и да пуснат някого в колата си или да се качат в неговата.

— Теорията за ченгето убиец — измърмори Марино. — Не си мисли, че не съм я чувал и преди.

— Може да е бил някой, който се е представял за ченге — отговори Уесли. — Това би обяснило защо младежите са спрели и вероятно са се качили в нечия кола за проверка на документите или нещо подобно. Всеки може да влезе в магазин за униформи и да си купи полицейска лампа, униформа, значка или каквото и да е друго. Единственият проблем е, че сигналната лампа привлича вниманието. Другите шофьори я забелязват и ако в района има истинско ченге, твърде възможно е то да спре, за да предложи помощта си. До момента не е имало и един доклад, че някой е забелязал пътен инцидент в района, където са изчезнали тийнейджърите.

— Също така можем да се запитаме защо портфейлите и портмонетата им са останали в колите, с изключение на чантата на Дебора Харви, която не беше намерена — казах. — Ако на младежите е било наредено да се качат в полицейска кола за проверка, защо тогава са оставили шофьорските си книжки и документи в колите си? Това са първите неща, които един полицай би поискал да види и когато влизаш в колата му, те винаги са с теб.

— Може да не са влезли там доброволно, Кей — каза Уесли. — Смятат, че са спрени от полицай, а когато онзи тип стига до прозореца, вади пистолет и ги принуждава да се качат в неговата кола.

— Ужасно е рисковано — опроверга го Марино. — Ако аз съм на тяхно място, ще дам газ и ще изчезна колкото се може по-бързо оттам. А и винаги има шанс някой минаващ шофьор да види нещо. Искам да кажа — как можеш да вкараш двама души в колата си, заплашвайки ги с пистолет в четири или пет различни случая и никой да не забележи нищо?