— Не съм изненадана.
— Не съм съвсем сигурна откъде да започна. — Тя изглеждаше неспокойна. — Има някои неща, които не съм споделяла с никого, Кей. Но имам чувството, че се движа по повърхност, където определени хора не желаят да ме виждат.
— Май не схващам много добре — казах аз и взех питието си.
— Аз също. Започнах да се питам дали не си въобразявам разни работи.
— Аби, прекалено си загадъчна. Моля те, обясни ми за какво става дума.
Тя си пое дълбоко дъх, извади цигара и отговори:
— От дълго време се интересувам от смъртта на тези двойки. Проведох известни разследвания, а от самото начало реакцията на моите действия е странна. Надминава обикновеното неохотно отношение, с което се сблъсквам в полицията. Щом заговоря по въпроса, хората просто ми затварят телефона. А миналия юни имах посещение от ФБР.
— Моля? — изоставих работата си и я изгледах внимателно.
— Спомняш ли си тройното убийство в Уилиямсбърг? Майка, баща и син, застреляни по време на грабеж.
— Да.
— Пишех статия за това и трябваше да отида до Уилиямсбърг. Знаеш, че когато напуснеш шосе 64, ако завиеш надясно, се отправяш към колониален Уилиямсбърг. Но ако завиеш наляво от отбивката, стигаш до задънен край при входа на лагер „Пиъри“. Не мислех и направих погрешния завой.
— И аз съм го правила един-два пъти — признах.
Тя продължи:
— Отидох до будката на охраната и обясних, че съм объркала пътя. Доста зловещо местенце между другото. Господи. Всички онези гигантски предупредителни знаци, които гласят „Тренировъчна дейност на въоръжените сили“, „Влизането тук показва съгласие да бъдат претърсени вещите ви и самите вие“. Почти очаквах екип за бързо реагиране, съставен от неандерталци в маскировъчни дрехи, да изскочи от храстите и да ме завлече някъде.
— Полицаите в базата не са особено дружелюбни — забелязах аз, леко развеселена.
— Е, аз не губих време да изчезна оттам — каза Аби. — Всъщност бях забравила за инцидента, докато четири дни по-късно двама агенти на ФБР не се появиха в „Поуст“, търсейки ме. Искаха да знаят какво съм правила в Уилиямсбърг, защо съм отишла до лагер „Пиъри“. Очевидно номерът на колата ми е бил записан и проследен до вестника. Беше доста странно.
— Защо пък ФБР ще се интересува от това? — попитах. — Лагер „Пиъри“ е на ЦРУ.
— ЦРУ няма изпълнителна власт в Съединените щати. Вероятно точно заради това. Може ония кретени да са били агенти на ЦРУ представящи се за хора на ФБР. Кой може да каже какво всъщност става, когато си имаш работа с онези откачалки? Освен това ЦРУ никога не е признавало, че лагер „Пиъри“ е основната им тренировъчна база, а агентите, които ме разпитваха, въобще не споменаха за ЦРУ. Но знаех каква е целта им, а и те знаеха, че аз съм наясно.
— Какво още те питаха?
— Най-вече искаха да разберат дали пиша нещо за лагера „Пиъри“ и опитвала ли съм да се вмъкна вътре. Казах им, че ако съм имала намерение да се вмъкна, щях да постъпя малко по-хитро, отколкото да отида направо до будката на охраната, а и макар в момента да не работя върху нещо, свързано с ЦРУ, вероятно би трябвало да се замисля по въпроса.
— Сигурна съм, че това ги е зарадвало — казах сухо.
— Не им мигна окото. Знаеш ги какви са.
— ЦРУ са параноидни, Аби, особено по отношение на лагера „Пиъри“. Дори щатската полиция и медицинските хеликоптери нямат право да летят над него. Никой не може да наруши въздушното им пространство или да премине зад будката на охраната, освен ако самият Исус Христос не е казал някоя добра дума за него.
— Ти също си обърквала пътя, а и немалко туристи са го правили — напомни ми тя. — Но хората от ФБР никога не са идвали да те търсят, нали?
— Не. Но аз не работя за „Поуст“.
Свалих пържолите от скарата и Аби ме последва в кухнята. Продължи да говори, докато аз сервирах салатите и сипвах виното.
— Откак онези типове идваха при мен, започнаха да се случват странни неща.
— Например?
— Струва ми се, че телефоните ми се подслушват.
— На какво се базираш?
— Започна се с домашния ми телефон. Говоря си с някого и чувам нещо. Също и в работата, особено напоследък. Прехвърлят ми разговора и през цялото време имам чувството, че някой подслушва. Трудно е да се обясни. — Аби нервно подреди приборите си. — Някаква неподвижност, шумна тишина, опиши го както искаш. Но е там.