Тази политика се радва на сериозна подкрепа от най-висшите ешелони на властта. Либерално-демократическата партия, която ръководи страната от началото на 50-те чак до загубата на общите избори през 1993 г. работи в тясно сътрудничество с могъщото министерство и именно то лежи в основата на всички икономически успехи. Това е постигнато сравнително лесно, тъй като японците са свикнали да бъдат управлявани с желязна ръка. Преди войната това е била ръката на императора. След нея — дългата поредица от министър-председатели, издигани от ЛДП.
В тази система Якудза играе ролята на трансмисия. Шефовете на гангстерската организация имат грижата за електората на ЛДП, като на практика осигуряват на поредния премиер толкова гласове, колкото са му необходими. Едновременно с това поемат грижата и за „политическия принос“ на отделните „кейретцу“, който се изразява в приемането на изгодни за бизнеса икономически закони от парламента. Така вървят нещата в продължение на десетилетия: смайващи темпове на икономически растеж, придружени от дълбоко вкоренена корупция.
Но идва 1991 година и рецесията слага прът в добре смазаните колела на японската икономическа машина…
Никълъс въздъхна и поклати глава. Осъзна, че вече е крайно време да слиза в залата за коктейла и се насочи към вратата. Спря го жуженето на „Ками“. Върху екрана изплува лицето на Микио Оками. Въпреки ситните бръчици около очите и първите признаци на старческо изтощение, лицето му продължаваше да младее. Едва ли някой би му дал деветдесет години…
— Имам важни новини, Никълъс — започна той без обичайните любезности. Своето „Ками“ беше получил тайно, никой не знаеше за него. Въпреки че все още бяха в експериментален стадий, комуникационните панели на „Кибер-нет“ предлагаха многократно по-голяма сигурност от обикновените мобифони. — Утре сутринта министър-председателят официално подава оставка!
Никълъс усети как краката му омекват и неволно седна на ръба на бюрото.
— За последните три години това ще бъде шестата оставка… — промърмори той.
— Точно така — кимна Оками. — Сбъдва се прогнозата ми, че без силна ЛДП ще рухне и центристката коалиция от малки партии. Техните програми са твърде противоречиви, за да се стигне до консенсус. Особено трудни са социалистите, които са главни виновници за нестабилността на всички правителства…
— Какво ще правим сега?
— Затова ти се обаждам. Тази оставка ще бъде като чук по главата за повечето политически сили. Този път обаче няма политическа фигура, готова да поеме властта. Нито опитен външен министър, нито представител на деловите среди. Ще се стигне до вакуум във властта. А това значи само едно — политически хаос. Нещо, което не бива да допуснем.
— Мисля, че трябва да се срещнем.
— Взе ми думите от устата — кимна Оками. — Вдругиден, точно в седем вечерта трябва да бъдеш в Карасумори. Дотогава съм зает с важни дела.
— Добре.
По лицето на Оками се изписа видимо облекчение.
— Как върви коктейлът?
— Тъкмо отивах да проверя…
— Успех.
Никълъс благодари и се изключи от системата. Излезе от кабинета, прекоси просторната приемна и се насочи към президентския асансьор, който само за секунди щеше да го свали до мецанина. Хвърли поглед на часовника си. Не, няма време да се отбива в научноизследователския отдел…
Може би ще се измъкне по време на коктейла. Много искаше да присъства на прехвърлянето на основните параметри на „Кибер-нет“ в паметта на главния компютър. Пъхна ключа в тежката врата с бронзова рамка на личния си асансьор, а в главата му отново прозвучаха думите на Оками, с които върховният оябун обясни истинската причина да го потърси: