Тьорин беше в компанията на червендалест американец с къдрава червеникава коса и маниери на човек, на когото са дошли до гуша изтънчените японски порядки. За съжаление подобно поведение е характерно за повечето американци тук, помисли си Никълъс. Този се казваше Корд Макнайт и беше търговски представител на няколко фирми от Силиконовата долина, занимаващи се с производство на полупроводници.
Направи обходна маневра и се изправи зад рамото на Тьорин.
— Ти си едно нещастно копеле — промърмори Макнайт. „С това прямо лице и праволинейно поведение мястото му не е тук, а на някоя атлетическа писта в Щатите“, помисли си Никълъс. Светлите, леко раздалечени очи гледаха твърдо и безизразно. — Нали само преди три години такива като теб нахлуха в Щатите и започнаха да купуват като луди? Хвърлихте страхотни суми за имоти в Холивуд, Манхатън и Пебъл бийч, да не говорим за Хаваите… Кой нормален бизнесмен би постъпил така? Да, да… Ще кажеш, че можете да си го позволите заради процъфтяващата си икономика. Но тя се оказа обикновен сапунен мехур, нали?
Тьорин премълча. Или от благоразумие, или просто от остро усещане за унижение. Рецесията се отразяваше особено тежко на младите и динамични японски бизнесмени. Те бяха успели да свикнат с удобствата на силата и парите, трудно можеха да приемат положението на „номер две“. Само допреди четири години никой от тях дори не беше сънувал, че може да изпадне в това положение.
— Погледни какво става днес — продължи Макнайт, без да обръща внимание на любопитните гости, които започваха да се трупат наоколо. Сред тях Никълъс забеляза познатите лица на Коей и Нгуен Ван Трък — изпълнителен директор на „Минх Телеком“. От известно време насам тази компания засипваше Никълъс и Нанги с изгодни предложения за финансова помощ срещу част от акциите на „Сато“. — Япония вече е второстепенна икономическа сила… Помниш ли как с презрение отхвърлихте нашата образователна система? Къде е днес това презрение? — на устните на Макнайт се появи усмивка на превъзходство. — Ще ти кажа какво става в момента, приятелю… Вие бавно, но неотклонно се превръщате в компютърно неграмотни индивиди. Ние използваме компютрите още в самото начало на нашата образователна система, докато вие ги считате за твърде неперсонални. Не можете да вършите бизнес с помощта на компютрите, тъй като не сте в състояние да се отърсите от сложните и усукани ритуали… — от устата му изригна подигравателен смях. — Затова бихте предпочели дори шибаното сметало! Господи, Тьорин, затворени в своята монополистична система, вие не сте в състояние да вземете нищо полезно от нас. Не забелязвате, че и в Щатите се появяват „кейретцу“, но от нов тип… Способни да посрещнат предизвикателствата на XXI век. Нашите предприятия в областта на телекомуникациите, битовата електроника и компютрите стават по-малки, но далеч по-жизнеспособни: Те се обединяват помежду си и бързо се отърсват от ненужния слой тлъстина, който беше характерен за отминалото десетилетие. Така стават далеч по-продуктивни и конкурентоспособни, докато японските компании продължават да са с прекалено раздут щат и действат в излишно много области едновременно…
— Не мислите ли, че поведението ви излиза извън границите на доброто възпитание, старче? — обади се с модулирания си глас Нгуен Ван Трък. Образованието си беше получил в Англия и говореше английски с подчертано литературен акцент.
— Кой, по дяволите, сте вие? — извърна се към него Макнайт. — Казвам истината и нищо повече! Ако нямате с какво да възразите, можете да се пръждосвате!
Очите на Ван Трък бавно обходиха тълпата. Познаваше всички, те също го познаваха. На лицето му се появи усмивка на превъзходство:
— Мисля, че сте прекалено разпален и…
— И неконструктивен! — отсече Макнайт, после отново се обърна към Тьорин: — Ето какво имам предвид… Ние, американците, вече се променихме. Днес сме съвършени бойни машини, готови на всичко. Милиарди байтове електронна информация достигат до домовете на милиони хора по територията на САЩ, защото разполагаме с най-съвършената кабелна система в света. — Смехът му прозвуча като кучешки лай. — А какво имате вие? Нищо! Знаеш ли, че вие сте единствената развита страна в света, която не разполага с добре развита кабелна индустрия? Манията ви да държите затворени своите телекомуникации и техника за предаване на информация ще ви изкопае гроба! Защото вече усещате неизгодното положение, в което сте изпаднали благодарение на тази мания, нали?