Разнесоха се ръкопляскания, хората се разсмяха.
— Моята работа се облекчи поне с 30% след въвеждането на „Кибер-нет“ — обади се и Нгуен Ван Трък. — Виетнам вече притежава надеждна система за комуникация. Край на претоварените телефонни линии, край на постоянните преплитания…
— Е, мисля, че можем да седнем зад масите — усмихна се Никълъс. — Рекламата беше повече от достатъчна… Не зная как се чувствате вие, но лично аз умирам от глад!
Разнесе се одобрителен шепот, хората извадиха поканите си да видят кой къде трябва да седне. Изправена до Никълъс, Коей безмълвно наблюдаваше размяната на любезности между домакин и гости. Издебнала подходящия миг, тя хвана ръката му и здраво я стисна.
— Представяш се доста добре за човек, който ненавижда приемите — прошепна тя.
— Някой трябваше да подкрепи Тьорин — отвърна той. — Може и да е отличен администратор, но трябва още доста да се учи в областта на дипломацията.
— Това важи и за Макнайт, нали?
— Мечок — кимна Никълъс. — Но върши точно това, за което му плащат. Днешната американска администрация си е поставила за главна цел да притиска японците за отваряне на икономиката им. За постигането й са позволени всякакви средства, дори бруталните заплахи…
— Нали видя какво стана, като отворихме пазара за ориз — намръщи се Коей. — Нашите селскостопански производители са пред бунт, а хората предпочитат да се редят на опашки за японски ориз, вместо да купуват американски… Още малко усилия в тази посока и ще се превърнем в страна от Третия свят — като Русия…
Седнаха един до друг в центъра на няколко маси, заети почти изцяло от японски политици и висши държавни служители. „Как ли ще се почувстват утре сутринта, когато научат за оставката на премиера“, запита се Никълъс. Улови мрачните погледи, които му хвърляше Тьорин от масата си на десетина метра по-нататък. Беше настанен в компанията на Макнайт, Рая Хаджи и още няколко бизнесмени от Изтока.
— Бедният Тьорин — въздъхна Коей, след като приключиха с размяната на поздрави със съседите си по маса. — Изглежда като бито коте!
Сигурен, че местата по масите са били разпределени лично от Нанги, Никълъс се усмихна:
— Ще му бъде от полза да надникне в мечата бърлога. Така или иначе ще трябва да контактува с трудни хора, затова е по-добре да започне още днес. Специално Макнайт е безопасен. Няма да се случи нищо лошо, дори ако Тьорин продължава да го дразни…
Келнерите поднесоха първото блюдо — тигрови скариди на скара, обилно полети с китайски билков сос. Раираните черупки бяха толкова крехки и прозрачни, че никой не си правеше труда да ги отстранява. Гостите ги дъвчеха цели, заедно с главите. Второто блюдо беше студени японски макарони, поднесени в малки дървени купички. Полети със специални подправки, те се оказаха толкова вкусни, че гостите започнаха да ги хвалят на висок глас. За пиене се поднасяше саке, по желание бира и вино.
След това блюдо осветлението в залата намаля и Тьорин зае място зад ярко осветения подиум. Зад гърба му беше спуснат широк прожекционен екран. Изглеждаше отлично с високия си ръст, гладко сресаната коса и самоувереното си поведение. От смачканото му самочувствие преди малко нямаше никаква следа.
— Дами и господа, съжалявам, че трябва да прекъсна насладата от добрата вечеря, но едновременно с това съм горд да открия представителството на „Кибер-нет“ за Япония, една съвместна изява на „Сато интернешънъл“ и „Денва партнърс“ обяви тържествено той.
„Денва партнърс“, удивено вдигна вежди Никълъс. Какво по дяволите, е това? „Сато“ няма партньори в начинанието „Кибер-нет“!
Изправен зад подиума, Тьорин извади един панел „Ками“ и започна да набира някакъв номер.
— Дами и господа, вие присъствате на историческо събитие! — все така тържествено каза той. — Имам честта да ви демонстрирам първата официална видеовръзка на комуникационната система „Кибер-нет“. Моля, насочете вниманието си към екрана…
— Моши-моши (ало) — разнесе се многократно усилен от тонколоните глас. Екранът оживя и бавно се запълни от лицето на японския министър-председател. Яснотата на дигиталното изображение беше забележителна.
Никълъс хвърли поглед към масата на Тьорин, но не успя да види лицето на Макнайт. Мястото му беше празно, но очевидно никой не беше обърнал внимание на този факт.