Никълъс не беше нито сред едните, нито сред другите. Просто защото изпита на гърба си опасността, която се зараждаше дълбоко в раздвоената му психика. При всяко потъване в Акшара усещаше и черните пипала на Кшира. Съзнаваше, че ако не успее да се освободи от тях, неизбежно ще се превърне в пленник на злото, подобно на своя духовен наставник Канзацу.
В главата му отекваха странни звуци. Сякаш се намираше под вода и долавяше призивните викове на китовете, които докосваха цялата кожа на тялото му. Светът се превърна в нещо далечно и едновременно с това близко; в материя, скрита зад стените на древна амфора, от която беше в състояние да вади отделни късчета — глас, жужене на насекомо, сянка… И дати подложи на внимателно изследване…
Сега протегна ръка към амфората и измъкна душата на Ватанабе. Залепи се за нея като акула, промъкна се дълбоко в същността й. Стана част от Ватанабе, без дори да съзнава това. И веднага разбра, че умира. Дозата отрова в кръвта на Ватанабе се оказа далеч по-концентрирана от това, което може да се открие в природата. Въпреки турникета, тя беше успяла да проникне в кръвообращението на жертвата.
Поде борбата там, етап по етап — както го беше учил Канзацу. С безкрайно търпение изолираше химическите съставки, които тровеха кръвта на Ватанабе. После проникна в отделните му органи и започна да стимулира производството на антитела, хормони и сложни нервопептини, които имаха способност да неутрализират отровата. Върна се в хладната и едноизмерна действителност едва след като се увери, че животът на колегата му вече е извън опасност.
Изчака да се отърси напълно от Тао-тао, после извика хората от охраната и заедно с тях премести неподвижното тяло на Ватанабе в лечебницата.
— Сложете лед на раничката, а на хората от „Бърза помощ“ ще кажете, че се е отровил с ампула нервнопаралитичен газ — заповяда на старшия офицер той. — Вие и още един от вашите хора ще стоите неотлъчно до леглото му, дори и в болницата. Нито за миг не трябва да го оставяте сам. Ясно ли е?
— Да, сър — кимна офицерът и вратата на асансьора се затвори.
Никълъс изтича към личния си асансьор, завъртя ключето и натисна бутона за 40-ия етаж. Ледената ръка на страха стисна сърцето му. Ватанабе не би трябвало да напуска помещенията на центъра. Какво търсеше в тоалетната на мецанина, при това заедно с онзи американец Макнайт? Подозираше, че знае отговора на този въпрос, но искаше да бъде сигурен.
Асансьорът спря на етажа, който се заемаше от научноизследователския център на „Сато интернешънъл“. Никълъс откри отговорника на нощната смяна и накратко му разказа за инцидента.
— Удвоете охраната! — заповяда той. — В главния коридор да има постоянно поне по двама въоръжени мъже. Аз ще се занимая с персоналния компютър на Ватанабе-сан, възможно е и да го изключа от мрежата. Погрижете се да блокирате вътрешната алармена инсталация.
— Слушам, сър — отвърна стреснатият човек. — Веднага отивам.
— Изпратете ми отговорника по прехвърлянето на база данните на „Кибер-нет“ — добави Никълъс.
— Това беше Ватанабе-сан.
— Тогава ми изпратете началника му. Да дойде в кабинета на Ватанабе.
— Веднага ще открия Матцумура-сан.
Следвайки указанията на служителя, Никълъс откри кабинета на Ватанабе без никакви затруднения. Компютърът беше включен, от екрана личеше, че прехвърлянето на данните на „Кибер-нет“ продължава. Но когато Никълъс поиска менюто и включи личния си код, стана ясно, че данните са прехвърлени докрай. Това означаваше само едно — въпреки предпазните мерки и секретните кодове някой беше успял да си извади копие от архивите на „Кибер-нет“.
Върна се на програмата, с която беше работил Ватанабе. Едва сега забеляза, че тя не е включена в общата компютърна система на отдела. Това предполагаше, че той е извадил копие от данните на отделна дискета. На теория беше невъзможно, поне така го уверяваха програмистите му в Щатите. Но нямаше как да не повярва на това, което виждаше със собствените си очи. Ватанабе беше открил начин да деблокира всички защитни шифри.
— Линеър-сан?
На прага се беше изправил слаб мъж с очила, неестествено бледо лице и почти гола глава.
— Аз съм Юно Матцумура — представи се той.
— Вие сте началник и контрольор на Ватанабе-сан, така ли? — вдигна глава Никълъс.
— Да, сър.
Никълъс набързо го запозна със състоянието на нещата.