— Я кажи защо твоят шеф иска толкова спешно тази помия — смени темата американецът.
Доловил името на Майк Леонфорте, Никълъс се превърна в мраморна статуя. Задоволството, че успя да проследи и засече крадците, отстъпи място на тъмна празнота, в която предпочиташе да не наднича. По време на Виетнамската война при Майк са били изпратени цяла кохорта агенти на ЦРУ, които поискали да им осигури постоянен канал за доставка на наркотици от Златния триъгълник. Майк действително сторил това, но дезертирал от армията и запазил канала за себе си. На по-късен етап влязъл в съдружие с Рок и някакъв виетнамец на име До Дук. Тримата заедно изградили Плаващия град в най-затънтените джунгли на Виетнам и го превърнали в склад за наркотици и огромни количества контрабандно оръжие, с което захранвали диктаторски режими по целия свят.
До този момент Никълъс беше сигурен, че Майк Леонфорте е мъртъв — изпепелен от ядрената експлозия на „Факел“ над Плаващия град или разяден от радиацията. Но сега разбра, че този човек не само е жив и здрав, но и стои зад кражбата на база данните на „Кибер-нет“. Душата му потръпна, тялото му бе пронизано от онова особено напрежение, което се беше появило там, в джунглата край Плаващия град — когато двамата най-сетне се бяха изправили лице в лице.
— Това не е твоя работа — промърмори най-сетне Нгуен.
— Както виждаш, вече е моя работа — поклати глава Макнайт и лениво изтръска пепелта си. — Едно от задължителните условия на доставката…
— Не сме се договаряли за…
— Току-що промених условията на договора, задник! — изсъска Макнайт. — Бъди добър да ги приемеш!
Нгуен замълча, очите му обходиха претъпкания бар. Когато проговори отново, гласът му се превърна в шепот, Макнайт се принуди да се приведе над масата.
— Е, хубаво… Само не тук. Зная едно наистина спокойно място…
Хвърли няколко банкноти на масата и отмести стола си. Макнайт стори същото.
Когато излязоха на тротоара, Никълъс вече беше заел позиция във входа на отсрещния бар. Видя как момчето за поръчки изтича да докара паркираното БМВ.
— Имаш ли кола? — долетя до слуха му гласът на Макнайт.
— Дойдох с такси — отвърна Нгуен. — Така никой не може да ме засече.
Никълъс ги изчака да се качат в колата, очите му пробягаха по вътрешността на бара, пред който се беше спрял. На малката, но ярко осветена сцена бяха струпани няколко здраво овързани жени, някакъв полугол тип се кълчеше над тях, а изпод краката му излитаха гъсти кълба разноцветни пушеци.
Моторът на БМВ-то изръмжа и той прекоси улицата към паркираното „Кавазаки“. Предпазливо подкара след бялата кола. Американецът се насочи към серия от тесни улички, очевидно следвайки указанията на Нгуен. Придвижваха се на изток, към изискания квартал Шинбаши, където все още се предлагаха изтънчените услуги на гейшите. Но в този квартал се намираше и гигантският рибен пазар Тцуки, заемащ километри от крайбрежието на река Сумида. Луната отново изчезна зад ниските облаци, светлините на града се полюшваха като многоцветен планктон върху фосфоресциращата повърхност на океана.
Никълъс спря и изключи двигателя. Макнайт паркира БМВ-то до брега и двамата с Нгуен се насочиха към малка лодка, завързана за близкия пристан. Временно възпрепятстван от обстоятелствата, Никълъс бе принуден да изостри докрай психическата си връзка с Макнайт, докато очите му търсеха подходящ за проследяването плавателен съд.
Не откри такъв и започна да тича по брега, успоредно с лодката. Пазарът беше пуст, осветен от нарядко поставени електрически стълбове. За щастие Нгуен скоро спря лодката и я остави да се полюшва върху малките вълни. Потънал дълбоко в Акшара, Никълъс чуваше гласовете на двамата пътници с такава яснота, сякаш беше на метър от тях.
— Е, започвай! — обади се Макнайт. — Токио едва ли може да ни предложи по-уединено място от това!
Нгуен се надигна, внимателно зае позиция в средата на лодката и му нанесе страхотен удар с ръба на дланта си. Очевидно улучи сънната артерия, тъй като Макнайт се строполи като подсечен в ръцете му.
Докато виетнамецът беше зает да претърсва джобовете на жертвата си, Никълъс хукна към кея. Даваше си ясна сметка, че няма да успее да се добере до Нгуен. Въпросът беше колко ще закъснее.
Нгуен бе експерт в своите умения, докато Макнайт се прояви като обикновен глупак. Само секунди след: като го удари, Нгуен вече държеше в ръцете си скъпоценната дискета. Онзи я беше скрил в подплънката на смокинга си.
Виетнамецът я тикна в джоба си и сграбчи реверите на Макнайт. Разкрачил крака да запази равновесие в клатушкащата се лодка, той натика главата на жертвата си под водата. Никълъс усети как по тялото му пробягва студена тръпка, краката му увеличиха скоростта. Летеше под малките лампи на кея, които светеха студено като миниатюрни й равнодушни луни…