Но сега се намираше в нюйоркския си офис. Точно в пет без четвърт стана и се оттегли в съблекалнята към гимнастическия салон, който беше изградил по време на последната реконструкция на сградата. В четири и половина проведе един телефонен разговор с филмовата къща „Трайдънт“ в Лос Анджелис.
— Виж какво, Стенли — поклати патрицианската си глава Тони Д., — клиентът ми има солидни юридически аргументи… Да, разбира се, че зная… Нали аз изготвих договора на мръсника заедно с вашите юристи… Три месеца се потих над него и затова ти казвам, че нищо няма да излезе… Защо ли? Ще ти кажа защо, Стенли… Онзи задник продуцентът иска да прогони клиента ми… Да, точно така! Можеш да викаш колкото си искаш! Но ако не изпълните условията на клиента ми, вашето студио ще бъде запечатано като кокоши задник и аз лично ще се погрижа за това! Какво профсъюзите?… Стенли, да не би да ме заплашваш? — Клечката за зъби ловко се премести в другия край на устата му. — Мисля, че ме познаваш, приятелю… Аз съм това, което хората наричат метеоролог… Да, точно така. Мога да предскажа зараждането на силен ураган, който се движи в твоя посока… Съветът ми е да разпъваш платна и да изчезваш, преди да си потънал!
Тони Д. тресна слушалката, промърмори едно сподавено „тъпак“ и натисна бутона за вътрешна връзка:
— Мери, след малко вероятно ще позвъни Стенли Фридман. Кажи му, че ме няма. Набери номера на Майки в Л.А. и му кажи след три дни да бъде в „Трайдънт“. Той ще разбере за какво става въпрос… Три дни са достатъчни на Стенли Фридман за размисъл. След тях просто няма да има своето скъпо и добре разработено студио…
Хвърли поглед на тънкия си златен „Патек Филип“. Точно пет без четвърт. Стана, протегна се и влезе във вътрешната стаичка. Изрита ръчно изработените си чехли, на лицето му се изписа доволна усмивка. Денят общо взето беше успешен.
Прекоси гимнастическия салон и влезе в стаята за масажи. Пристъпи към прозореца и загледа с невиждащ взор величествената панорама на Манхатън. После дръпна завесите, свали дрехите и бижутата си и се опъна по корем на масата с гумирано покритие. Току-що изгладената кърпа гальовно покри косматите му задни части.
Вече пет години ползваше услугите на една и съща масажистка. Въпреки това тя идваше и си отиваше, а багажът й се подлагаше на внимателна проверка. Преминаваше през ръцете на личните му бодигардове и едва тогава получаваше достъп до покоите на Тони Д.
Днес се появи както обикновено — в точно уречения час. Вкара една касета в уредбата, намали звука и влезе да се мие в банята. После намаза ръцете си с масло от розмарин, разтърка длани и се залови за работа.
Спокойната музика на „Лунни пастири“ допринасяше за облекчението му не по-малко от силните и опитни ръце, които мачкаха раменете му. Отпусна се и както обикновено в съзнанието му изплуваха спомени от отдавна отминалите години на детството. В ноздрите го удари сладката миризма на домашен хляб, в ушите му прозвуча простичката сицилианска мелодия, която си тананикаше майка му. Пред очите му бавно изплуваха здравите й ръце, покрити до лактите с брашно…
Острата миризма на розмарин му напомни за лютивия дим от пурите на баща му. Свиваше ги долу, в килера, от изсъхнали листа кубински тютюн. Никой нямаше достъп до това място, но любопитството на Тони надделя и един ден се промъкна долу да се поогледа. Баща му го пипна и му хвърли як пердах. Това си беше в реда на нещата — един хлапак няма право да наднича в частния живот на възрастните. Баща му беше мрачен и мълчалив. Говореше само за спорт и никога за мръсната фабрика оттатък реката Уихокън, където си вадеше хляба сред опасни за живота химикали. Един ден не се върна от там. Гадните химикали бяха избухнали и баща му загина във възникналия пожар. По-добре така, промърмори на погребението един от съседите им. Щрак и те няма! Иначе трябва да се мъчиш поне десетина години с емфизема или рак на белите дробове… По-късно, вече като студент в Принстън, Тони Д. разбра, че баща му просто се е срамувал от работата си, от ниското си образование. Затова страшно много му се прииска да го види отнякъде в деня, в който се дипломира в Юридическия факултет на Принстън.