— Може би не съм сбъркал чак толкова с теб, Хата-сан… От това тук личи, че съвсем не си глупав… Освен това си ерген и това ти позволява да работиш до късно, заедно с мен.
— Не заслужавам похвалите ви, господин главен прокурор — поклони се дълбоко Хата, наблюдавайки изпод вежди как Машида отново потъва в четене. Шефът на токийската прокуратура беше известен с прецизната обработка на обвинителните актове, след неговата намеса те ставаха неуязвими дори и за най-педантичния съдия.
— Още съм на втора страница и вече виждам проблеми — намръщи се Машида. Палецът му започна да почуква хартията: — Тук, тук и тук… Липсват министерски подписи, показанията на главния свидетел са непълни. — Вдигна глава, очите му се забиха в лицето на дребничкия мъж. — С подобен обвинителен акт не можем да изправим пред съда човек като Акинага. Къде е Гин?
— Разследва убийството на Къртц, господин главен прокурор.
— Аха… Гин-сан винаги си избира най-нашумелите престъпления… Нали така, Хата-сан?
— Точно така, господин главен прокурор.
— Тази работа с Къртц наистина ще излезе дебела. Тоя тип беше „итеки“ — чужденец, при това приказно богат… С делови контакти из цяла Азия… Следствието действително трябва да бъде водено от Гин-сан, но ми трябва негов заместник… — След кратка пауза пръстът му се насочи в гърдите на асистента. — Имам една идея, Хата-сан… — Папката отново се озова в ръцете на другия. — Ще преработиш обвинителния акт срещу Акинага, като добавиш липсващите материали. Тук съм ти отбелязал слабите пунктове… А междувременно ще изготвиш една молба до съда за отлагане на делото…
— Адвокатите на Акинага-сан ще вдигнат голям шум — поклати глава Хата. — За да напише обвинителния акт в сегашния му вид, Гин-сан на два пъти поиска отлагане…
— Прави каквото ти казвам — тръсна глава Машида и това даде да се разбере, че разговорът е приключен. — Обади ми се, ако възникнат някакви проблеми…
От тона на думите му обаче Хата разбра, че сам ще трябва да се оправя с усложненията.
— Слушам, господин главен прокурор — покорно се поклони той. — Ще изготвя молбата още утре сутринта.
Машида го изпрати до вратата и я залости зад гърба му. Когато се върна в хола, Майк вече беше там.
— Проблеми в рая? — вдигна вежди американецът.
— Нищо сериозно — въздъхна Машида и си сипа два пръста уиски. — С няколко милиарда йени в брой всичко ще се оправи… Тази рецесия започва наистина да ми досажда.
— Предполагам, че тя се отразява дори и на „Дай-Року“ — подхвърли Майк, насочвайки разговора към точката, на която го бяха прекъснали.
— Не е много благоразумно да споменавате това име — обърна се Машида.
— Дори тук? — изви вежди Майк. — Та това е домът ви, за Бога! Освен това имаме предвид една доста голяма група от хора…
— „Дай-Року“ е повече идея, отколкото група хора — кисело отвърна Машида. — Няма заседания, протоколи, архиви… Просто един устен обмен на мнения, който остава единствено в паметта на участниците… „Дай-Року“ е начин на живот, продължение на древните самурайски традиции…
— За мен няма никакво значение дали е идея, или група хора — сви рамене Майк. — Сключих сделка с вас, защото сте единственият човек, който може да ме свърже с „Дай-Року“. Разчитах да идентифицирате и „Денва партнърс“, които участват в проекта „Кибер-нет“ на „Сато интернешънъл“… Признавам, че съм впечатлен от начина, по който се справихте…
Машида любезно се поклони, после през зъби подхвърли:
— Постъпили сте правилно… „Дай-Року“ няма добро отношение към чужденците… Ако бяхте проявили глупостта да опитате директен контакт, положително щяхте да се изправите срещу бетонна стена. Членовете на „Дай-Року“ са влиятелни хора, имат ясна представа за бъдещето на света… Разполагам с пълното им доверие, вършил съм им много услуги… А и те на мен… — от устата му се откъсна рязък смях. — С мое посредничество имате всички шансове да се срещнете с тях. Оттам нататък обаче… — сви рамене, за да покаже, че всичко останало ще зависи от Майк.
— Искам среща с тях точно заради качествата, които споменахте — кимна той. — Трябват ми проницателни хора, с възгледи за днешния и утрешния ден…
Най-сетне бяха стигнали до някакво относително съгласие. Майк обаче не пропусна да отбележи враждебното отношение на Машида, съдържащо в себе си проклетата конфуцианска двуличност на всички азиатци. Казват „може би“, когато трябва да откажат; казват „всичко е наред“, когато вече са ти издали присъдата… В Азия няма нищо невъзможно, особено ако има глупак, който да повярва в това…