Амбициите му да установи пълен контрол над международната търговия съвсем не бяха безпочвени. Отдавна знаеше, че разполага с достатъчно капитал, влияние и връзки с хора на отговорни постове за подобна широкомащабна акция. В продължение на няколко години беше изграждал нелегални канали за наркотици и оръжие, чрез които държеше под контрол почти цяла Югоизточна Азия. Началото беше поставено там, в непристъпните джунгли на Виетнам, в почти митичния Плаващ град… Но сега настъпи моментът да навлезе в законния бизнес и за тази цел той избра Токио. Тук амбициите му срещаха най-голямо разбиране, тук по най-добър начин можеше да се възползва от темперамента на своите съдружници, базиращ се върху прикритост, двойственост и вечен стремеж към създаване на секретни общности. Разбира се, в Токио се намираше и централата на „Сато интернешънъл“ — компанията, създала „Кибер-нет“… Ако всичко върви по план и „Денва партнърс“ възприеме идеите му, само след няколко седмици той ще бъде в течение на най-секретните проекти на „Сато“… А хората от „Денва“ без съмнение ще възприемат всичко, което ги посъветва. Просто защото си беше свършил работата както трябва и държеше в ръце всички лостчета, които движат машината на тяхното благополучие. Офертата на Майк беше от тези, които няма как да бъдат отхвърлени. Бизнесмените самураи са противници на промените само защото се опасяват за собственото си бъдеще. С ужас наблюдават как рухва системата, носила им тлъсти печалби в продължение на десетилетия, как правоохранителните институции се нахвърлят върху всичко, което притежават: брокерски къщи, огромни строителни компании, финансови институции… Политическите скандали следват един след друг, верните им хора са изобличени и предадени на правосъдието… Това ги изнервя до крайност, реакциите им стават инстинктивни и необмислени.
А Майк ще им предложи изход от всичко това: нов икономически ред, който ще им осигури спокойствие и благополучие. Нима биха могли да откажат? А когато вземат своето решение, той ще ги държи в шепата си. Твърдо и завинаги. Именно чрез тях ще получи достъп до „Сато интернешънъл“ и тогава светът ще разбере как действа суперменът на Ницше: бързо, решително, без капчица милост.
Това ще бъде краят на смъртния му враг — Никълъс Линеър…
Маргарет се събуди с натежала глава и подпухнали очи, свита на задната седалка на спортния лексус. Излезе от колата и се протегна. Минаваше пладне, но в това нямаше нищо чудно, тъй като беше заспала чак в пет сутринта. Настани се зад волана, изкара колата от паркинга и спря пред първото крайпътно ресторантче от веригата 7–11.
Поръча си кафе и кейк, после се зае да обмисля положението. Може би беше проявила прекалена предпазливост, за да не вземе стая в някой от многобройните мотели край магистралата за Лонг Айлънд, но не пожела да рискува. Отпи глътка от горещата течност и започна да масажира схванатия си врат.
Късно снощи, на около три километра от къщата си в Олд Уестбъри, изведнъж си даде сметка, че ще стори най-глупавото сложно нещо на света. Нима убийците нямаше да я причакат именно край дома й? С положителност. Напусна мястото на престрелката в такава паника, че не беше в състояние да разсъждава логично. Реши да се покрие някъде и на спокойствие да обмисли следващите си ходове. Но първо трябваше да се свърже с Тони. Отмина отклонението за Олд Уестбъри и вдигна глава към телефонната конзола, монтирана в покрива на колата:
— Офиса на Тони!
Задействан от гласа й, апаратът започна да набира номера. Тя погледна часовника си и неволно изпищя. Циферблатът беше покрит със засъхнала кръв, вероятно на Роко или шофьора. Избърса го и погледна цифрите. Седем и половина. Тони е свършил с масажа и вече провежда най-важните си разговори със Западното крайбрежие.
— Ало? — обади се непознат глас. — Кой се обажда, моля? — Маргарет се представи и поиска връзка с Тони. — Почакайте една секунда. — Миг преди дланта на непознатия да покрие мембраната, тя долови нещо като „лейтенант“ и неволно си спомни за Лю Кроукър. Господи, колко ми липсва! От устата й се откърти тежка въздишка. Особено сега, в тази ситуация!
— Госпожа Де Камило? — появи се, друг, по-мек глас в слушалката. — Това вие ли сте? — изчака отговора, после се представи: — Казвам се. Джек Барнет, лейтенант-детектив от Централно полицейско управление Ню Йорк. Страхувам се, че трябва да ви съобщя лоши новини за съпруга ви…
Ледени пипала стиснаха сърцето на Маргарет. Нави волана, отби на затревения банкет и натисна спирачките: