— Мъртъв ли е?
— За съжаление, да, госпожо Де Камило. Убит в кабинета си…
Гадняра! В душата й простенаха хиляди емоции, като зимен вятър в мрачен каньон. Тони е мъртъв! Изпита чувството, че душата й се прочиства от ръката на Бога. Направи опит да контролира дишането си, да избистри съзнанието си. Сега трябва да задава точно определени въпроси и нищо повече…
— Ало? Госпожо Де Камило?
Вземи се в ръце, по дяволите!
— Кога се е случило? — попита тя и затръшна вратичката на колата.
— Моля, не ви разбрах?
— Кога са убили Тони? — в гласа й се промъкна нетърпение, информацията беше от решаващо значение.
— Не мога да кажа с абсолютна точност, но преди около час… Кръвта още не се е съсирила…
— Ясно.
Малка пауза, после:
— Къде се намирате, госпожо Де Камило? Новината е шок за вас, може би трябва да ви изпратим някого… Освен това бих искал да поговорим…
— Страхувам се, че това е невъзможно, лейтенант…
— Барнет, госпожо. Джек Барнет.
— В момента съм на път и ще ми трябва известно време, за да се върна в града…
Вдигна глава към асфалтовата лента, по която безразлично фучаха коли. От другата страна й отговори мълчание.
— Разумно ли е това, госпожо Де Камило? — обади се най-накрая Барнет. — Мъжът ви е убит, престъпниците вероятно търсят и вас… Мисля, че имате нужда от закрила.
В това отношение има право, рече си тя. Тези коли по магистралата приличат на пасажи. Безлични и равнодушни риби, във всяка от тях седят хора, потънали в собствените си проблеми… Една безкрайна кавалкада от метал и човешка плът, която пет пари не дава за моя живот… Първо ме предаде партньорът ми, продавайки компанията зад гърба ми… После шофьорът и бодигардът ми бяха пометени от куршуми, а аз самата за малко не бях убита, при това в същия час, в който са убили Тони.
— Госпожо? — прекъсна мислите й гласът на лейтенант Барнет. — Във ваш интерес е да споделите с нас всяка информация, отнасяща се до убийците на мъжа ви. Така бихме предотвратили евентуална кървава баня…
— Какво би трябвало да означава това, по дяволите?
— Мъжът ви е бил влиятелен адвокат, естествено е да има и също така влиятелни врагове… Не е трудно да се направят известни догадки, госпожо Де Камило…
— Вървете по дяволите!
— Зная, че сте разстроена… Но, както виждате, правя всичко възможно да ви бъда от помощ… Защо не опитате същото?
От счупеното задно стъкло полъхна хлад, Маргарет изведнъж се почувства слаба и безпомощна. Трябва да се махам оттук, заповяда си тя.
— Ако искате да научите кой е убил съпруга ми, потърсете Чезаре Леонфорте! — рязко каза тя и прекъсна разговора.
Това беше моментът, в който я обзе параноята. Потръпваща от страх, тя се отказа от услугите на крайпътните мотели и остана на открития паркинг…
Издърпват килима изпод краката ми със систематична последователност, помисли си сега Маргарет и отпи глътка изстинало кафе. Всичко е планирано предварително, провежда се с методичната прецизност на военно настъпление. Кои, по дяволите, са хората, изкупили дела на Рич? Господи, какъв глупак! Гадняра го е изиграл с лекота. Сега вече беше абсолютно сигурна, че Чезаре Леонфорте притежава или контролира компанията „Волто“, на която Рич беше продал своя дял от „Серенисима“. Тялото й се разтърси от гняв и страх.
Трябва на всяка цена да се свържа с Лю и Веспър, рече си тя и рязко натисна педала на газта. Гумите на спортната кола изсвириха и тя се стрелна към дясното платно на магистралата, възползвала се от малка пролука в автомобилния поток. Вчера вечерта се опита да ги открие, но не успя. Преди това обаче е Франси. Трябва да бъде при нея, особено сега, когато опасността наднича зад всеки ъгъл. Дъщеря й беше единственото нещо, което все още имаше смисъл в този живот. Снощи потърси и нея, но й отговори телефонният секретар. След кратка справка с дневната програма установи, че днес по някое време Франси ще се прибере от урок по езда.
Напусна магистралата, прекоси тунела и пое на запад, към Трогс Нек бридж. Нервите й се нуждаеха от отпускане. Пресегна се и включи компактдиска, но от тонколоните не излезе нито звук. Нервите й останаха напрегнати. Изключи автоматичния апарат и се прехвърли на радиостанция, която предаваше класическа музика.
През последните девет месеца Франси живееше в Кънектикът при приятелката на Маргарет Джули Лонгакър. Джули беше маниак на тема езда и Франси моментално си падна по нея. Вслушвайки се в съвета на Лю Кроукър, Маргарет отстъпи пред настояванията на дъщеря си и я остави при Джули. Дори Тони не научи къде е изчезнала дъщеря му. А самата Джули — разведена наследница на значително състояние, с коне, ловни кучета и всичко, което върви заедно с тях, умираше да бъде участник в някое тайно начинание…