— Набери Джули!
Помоли се на Бога слушалката да вдигне Франси, но отсреща прозвуча безжизненият глас на телефонния секретар.
— Франси, миличка, аз съм — каза тя след сигнала за включване. — Надявам се, че си прекарала добре на хиподрума. Много искам да ми звъннеш веднага след като се прибереш… В колата съм и няма да мърдам от нея до късно през нощта. Скоро ще се чуем, скъпа… — прекъсна връзката с надеждата, че момичето няма да долови ужаса в гласа й. После тръсна глава и заповяда: — Набери Лю!
Но мобифонът на Кроукър продължаваше да дава свободно.
А сега какво, по дяволите? В събота вечер беше канена на сватбата на Джоуи Инфанте и Кейт Деларго. Присъствието й беше задължително, особено в светлината на последните събития. Трябваше да покаже, че продължава да държи юздите на империята, ръководена доскоро от Доминик… Фамилията Инфанте имаше сицилиански произход, борбата й за надмощие с неаполитанците от Деларго беше кървава и продължителна, дестабилизираща дейността на мафията по цялото Източно крайбрежие. От доста време насам ченгетата се чудеха какво да правят с купищата трупове, на които редовно се натъкваха в Източен Ню Йорк и Озоун парк.
Прекратяването на тази война беше първото сериозно изпитание на Маргарет, след като пое ролята на кръстник. Благодарение на поредица от умни ходове тя успя да открие, че Джоуи и Кейт се срещат тайно, съвсем като Ромео и Жулиета. Но, за разлика от Шекспир, Маргарет беше твърдо решена тази пиеса да има щастлив край.
Двамата с Тони привикаха доновете на фамилиите на тайна среща. Ледената сдържаност на заклетите врагове се стопи в момента, в който двамата млади признаха за връзката си, нещата отиваха към брутална физическа разправа. Тони успя да ги успокои с цената на огромни усилия и това даде възможност на Маргарет да им внуши — спокойно и убедително, че любовта на младите е пътят към мира и благоденствието. Наблегна на емоционалната страна — бащите постепенно се укротиха. След това влезе в действие желязната логика на Тони, който очерта практическите параметри на сделката с красноречието на блестящ адвокат.
Днес, след месеци на сложни преговори, взаимни отстъпки и майсторски дипломатически маневри, нещата бяха пред прага на окончателното уреждане. Със сватбата на Джоуи и Кейт двете фамилии слагаха край на кървавата вендета, която разтърсваше Източното крайбрежие.
Ето защо присъствието на Маргарет беше абсолютно задължително. Тази сватба се превръщаше в крайъгълен камък на един нов режим. Провали ли се тя, проваляше се и цялата империя, наследена от Доминик. Смъртта на Тони сериозно усложняваше нещата, тя все още не знаеше как ще се наложи в този изцяло мъжки свят без паравана на съпруга си. На пръв поглед именно Тони играеше ролята на кръстника, наследил Доминик, но конците дърпаше тя. Сега обаче Тони го няма и никой не може да предскаже как ще се развият събитията. Кой от доновете на мафиотските фамилии ще се подчини на една жена? Вероятно никой. Доминик несъмнено е бил наясно с това при определяне на ролята й. Единствен Тони беше в течение и този факт несъмнено беше родил омразата му.
Естествено, Доминик беше гледал на нещата по съвсем друг начин. Мъдро, далновидно, като истински бос… И до днес Маргарет нямаше представа защо повери ръководството на фамилиите по Източното крайбрежие именно на нея. Несъмнено си е давал сметка, че това е една непосилна задача, но въпреки това настоя… И тя прие. Отчасти поради вроденото покорство на по-малката сестра, отчасти от любопитство… И ето докъде я доведе всичко — предадена от приятели, преследвана от врагове, съвсем сама в бурята… Дали блестящият ум на Дом беше предвидил и това?
Скри лице в дланите си и се разплака. Тялото й потрепваше, в душата й нахлу самосъжалението. Дълго остана така. Най-после сълзите престанаха, главата й бавно се изправи. Ех, защо не звъни проклетият телефон!
Франси, къде си? Моля те, Господи, смили се над нея!
После телефонът иззвъня и тя подскочи. Поколеба се само за миг, после изпусна въздишка на облекчение. Това е Франси!
— Ало?
— Здравей, любима.
Сърцето й пропусна един такт.
— Кой се обажда?
— Онези момчета я оплескаха, Маргарет. Трябваше да ликвидират бодигарда и да те отмъкнат. Без излишен шум. Но напоследък човек наистина не може да наеме добри професионалисти, нали?
— Чезаре?
— В друго време и на друго място ние с теб бихме могли да бъдем другарчета — въздъхна Чезаре Леонфорте. — Дори нещо повече… Жалко!
Тя затвори очи.