Разви останалите винтове и внимателно свали плочката. В стената проблесна вратичката на скъп сейф с цифрова комбинация. Ето защо е бил поставен косъмът. Пръстите му пробягаха по стоманата. Оказа се, че сейфът е отворен и празен. Ограбен от убиеца на Родни Къртц? Вероятно… Но той очевидно е бил прецизен тип, след като се е погрижил да нагласи косъма на мястото му…
Завари Танака Гин там, където го беше оставил.
— Върху масата в трапезарията и бюрото на Къртц имаше косъмчета от интимните части на жена — промълви той. — Любопитно, нали?
— Секс и смърт. За някои хора тази комбинация е неудържимо привлекателна.
— За някои хора — извърна се да го погледне Танака Гин, после бавно кимна с глава. — Нима не си представяте този мъж, който държи Къртц и го пробожда с ножа — бавно, точно, с наслада… Бил е страстен мъж, но е действал съвсем целенасочено…
— Кога го е сторил според вас? Преди да обладае жената на Къртц върху бюрото и масата за хранене или след това?
Танака Гин изглеждаше напълно погълнат от броенето на кървавите капчици по стената.
— Зависи — замислено промълви той.
— От какво?
— Дали тя е била съучастник в убийството… — очите му леко помръднаха и се заковаха върху лицето на Никълъс. — Свидетели на инцидента с Гиай Къртц твърдят, че е била в компанията на някакъв чужденец. Хукнал след черния мерцедес, който я прегазил. Повече никой не го видял…
В този момент Никълъс си даде сметка, че човекът срещу него е наистина много добър детектив.
— Сигурен ли сте, че колата е била „Мерцедес“?
— Абсолютно. Рано тази сутрин я открихме край един строеж в Шибуя, напълно изгоряла… — Пръстът му изключи фенерчето. — А според патологическото заключение Къртц е бил убит 10–12 часа преди злополуката с жена му.
— И тя ли е жертва на предумишлено убийство?
— В този град рядко имаме случаи на бягство от местопроизшествието — сви рамене Танака Гин. — Затова не изключвам подобна версия и работя върху нея…
Стояха рамо до рамо в здрача, в ноздрите им лъхаше миризмата на секс и смърт.
— Какво означа за вас вертикалният полумесец, Линеър-сан? — попита Танака Гин.
Никълъс се поколеба. Беше виждал подобно изображение и преди, името му идваше от изопачен китайски диалект. В някои части на Китай и Виетнам вертикалният полумесец се нарича Гим — „Двуостра сабя“, и представлява особен култов символ. Татуират си го планинците от племето Нунг, подобна татуировка имаше и До Дук Фуджиро — човекът, изпратен да убие Микио Оками. Той владееше изкуството на месулетите — тайнствена секта с необикновени психически способности, чиито корени се крият далеч назад в миналото и според някои изследователи са родоначалниците на могъщото Изкуство Тао-тао.
Но Оками нямаше нищо общо със сегашното разследване, а и Никълъс не искаше да го забърква. Главно защото беше ликвидирал До Дук на японска земя — факт, който несъмнено би предизвикал съответното следствие.
— Нищо — поклати глава той.
— Мисля, че убиецът на семейство Къртц е изключително опасен — въздъхна Танака Гин, обърна се и очите му проблеснаха под светлината на лампионите. — Щяхте ли да ми кажете, ако полумесецът ви говореше нещо?
Освен че е отличен детектив, този човек го бива и в разпитите, отбеляза Никълъс.
— Разбира се — кимна той. — Нямам какво да крия.
Дълбоко в душата си обаче не можеше да се отърве от предчувствието, което го обзе още като пристъпи прага на този дом: наоколо действа още един месулет… Намираше се много близо до опръсканата с кръв стена, може би затова потъна в „кокоро“ несъзнателно, дори против волята си. Нещо мрачно и неясно го привличаше, нещо, което имаше силата на черен магнит…
— Интересно — подхвърли Танака Гин. — Мислех, че човекът, дал клетва да закриля Кайшо, има много неща за криене… — раменете му леко се присвиха. — Е, вероятно греша… Какво в крайна сметка може да знае един обикновен държавен служител като мен?
Никълъс усети как го обзема чувство, наподобяващо шизофрения. Част от съзнанието му остана смаяна от факта, че Танака Гин е в течение на връзката му с Микио Оками. Това е опасно, много опасно… Но вниманието му вече беше отвлечено, умът му бягаше надалеч, разкъсал оковите на времето и пространството.
Опря длан в стената, леко извитите му пръсти действаха като оптичен кабел, приемащ и предаващ информация. Светът се смали и изчезна, остана единствено ослепителното сияние на Акшара. Времето спря хода си, после бавно тръгна назад. И той се озова в това помещение ден по-рано — такова, каквото е било в навечерието на престъплението.
Хипотезата на Танака Гин се оказа отчасти правилна.