— Той е бил тук… — прошепна унесено Никълъс.
Танака Гин рязко се извъртя, тялото му се олюля. Сякаш го беше засмукал могъщ и внезапен вихър.
— Кой? — напрегнато попита той. — Кой е бил тук с Гиай Къртц? Съпругът й?
— Отначало да… Но после…
Танака Гин затаи дъх. Беше чувал за чудотворните способности на Никълъс Линеър, но никога не си беше позволил да им вярва. Но сега, заковал поглед върху унесеното лице на другия, той разбра, че тук не става въпрос за евтини трикове и илюзионистични номера. Това, което ставаше, беше истинско. Ето я голямата надежда, помисли си той.
— Какво стана после?
— Къртц е бил убит тук…
— Искате да кажете — в тази къща.
— Не, точно тук… — ръката на Никълъс бавно се плъзна по стената. Лицето му се изкриви и деформира, сякаш осветено отдолу. — Някой друг… Някой, който… — тялото му се разтърси от остра тръпка, лицето му побеля.
— Добре ли сте, Линеър-сан? Какво виждате?
— Аз…
— Кой е бил в компанията на Гиай Къртц?
— Убиецът на съпруга й…
— Виждате ли го? — затаи дъх Танака Гин.
В главата му отново се появи странното електростатично пропукване, свързано единствено с присъствието на Майк Леонфорте. Този път обаче то беше придружено с особеното усещане, че по тялото му лазят непознати насекоми. Предчувствието му беше силно, но нямаше как да го сподели с човек като Танака Гин.
— Виждам нещо… — прошепна той.
— Сянка? — подхвърли Танака Гин, давайки си сметка, че човекът насреща му изобщо не прилича на себе си. — Трябва да ми кажете всичко, Линеър-сан!
Никълъс се втренчи в прокурора, погледът му беше особен. Сякаш гледаше нещо вътре в тялото му. Откъм улицата долиташе фученето на коли и ръмженето на тежки камиони, започнали нощните си курсове.
— Можете да ми се доверите, Линеър-сан. Кълна се!
Никълъс рязко кимна с глава.
— Кажете какво ви разкрива Тао-тао. Ще се разберем, тъй като можем да си помагаме…
— Как мога да ви помогна аз? — дрезгаво попита Никълъс и отмести поглед към прозореца със спуснати щори.
— Няма ли да седнем за малко? — направи широк жест с ръка Танака Гин.
Настаниха се на плетен диван. През щорите проникваха ослепителните отблясъци на слънцето върху водите на река Сумида. Но Никълъс скочи почти веднага, на лицето му се изписа погнуса.
— Това място е прокълнато! — извика той. — Дори въздухът е изпълнен с омраза и гняв!
— Чувал съм, че господин Къртц се отнасял жестоко с жена си — кимна Танака Гин.
— Тя оплаквала ли се е в полицията?
— Не, но това рядко става при случаите с физическо насилие в семейството.
Силуетът на Никълъс се очертаваше в рамката на прозореца, някак сив и самотен. Танака Гин добре го разбираше. Само преди месец беше умрял Ушиба, а приятелство като тяхното не може да се забрави лесно. Той все още не беше успял да излезе от шока.
— Имам желание да ви се доверя — промърмори Никълъс. — Идва момент, в който дори човек като мен изпитва нужда да се довери на някого…
— Не ви казах всичко за Къртц — въздъхна Танака Гин, после тръсна глава и го погледна право в очите: — Липсваха част от вътрешните му органи… Сърце, бял дроб, панкреас… — „Ето причината за тъмното петно на онази снимка, каза си Никълъс. Било е част от дупката, през която са били извадени органите.“ — По думите на патолога са били изрязани с хирургическа точност… Какво ви говори всичко това — вертикалният полумесец, липсващите органи?
Същото беше и в случая с Доминик Голдони, въздъхна в себе си Никълъс. Естествено, нямаше никакво намерение да запознае с тези подробности прокурора Гин.
— Нищо — отвърна на глас той. — Но възнамерявам да извърша някои проучвания…
— Дано ни бъдат от помощ.
В забележката прозвуча нескрита ирония. Отново изпита чувството, че прокурорът знае повече, отколкото показва. Но сега не беше време да мисли по този въпрос, предстояха му по-важни неща. Макар и шокиран, той си даваше сметка, че трябва да се отърси от всичко, което беше пронизало съзнанието му край тази стена на смъртта. Дълбоко и пронизително, това усещане пулсираше в главата му като прясна рана.
Ще се разберем, тъй като можем да си помагаме… С тези думи Танака Гин ясно показваше, че знае пред какво е изправен. Този убиец не е като другите и той инстинктивно го усещаше. Очевидно имаше известна представа за Тао-тао и вярваше, че човек като Никълъс вероятно ще успее да възстанови събитията, изправен на местопрестъплението… Ето защо го беше поканил на среща тук, в дома на Къртц, а не в служебния си кабинет.