Чувството за свобода беше опияняващо като наркотик в кръвта. Пулсираше като тропическа луна над лагуната, могъщо, омайващо, спиращо дъха… Посегна с ръка да я докосне, тя грабна пръстите му и ги целуна със сочните си червени устни.
После се озоваха на надвиснал над океана дансинг, заобиколен с ароматични рози. Оркестранти в смокинги свиреха „Ти си лунна светлина“, а момичето се отпусна в прегръдката му — гъвкаво, привлекателно, с дъх на мед от полуотворените устни. Блестящите й очи бяха заковани в неговите, в зениците им се отразяваше светлината на разноцветните китайски фенери, окачени над дансинга.
Оркестърът свиреше само за тях и това най-много му харесваше. В бара нямаше други посетители, такива не се и очакваха. Защото заведението беше негово и той пожела да не бъдат безпокоени.
Сякаш прочел мислите му, шефът на оркестъра премина на „Лунна серенада“. Майк притегли момичето плътно към себе си, усети твърдостта на гъвкавото му тяло, издълженото й бедро се плъзна между краката му. Прониза го електрически ток, обзе го невероятна възбуда, обхванала не само мъжествеността, но и съзнанието му. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за това момиче. Останалото избледня и потъна някъде надалеч — оркестърът, дансингът, обсипаното със звезди лятно небе…
С почти сюрреалистична яснота си спомняше първия от серията подобни сънища. Проснат по гръб, с широко отворени очи той гледаше в тавана и виждаше китайските фенери, в ушите му звучеше „Лунната серенада“, тялото му още чувстваше допира на гъвкавите й бедра, гладки и съвършени като скулптурен шедьовър…
После на вратата рязко се почука и в процепа надникна главата на сестра му Джаки.
— Време е да ставаш, Майкъл.
Този момент си остана запечатан в съзнанието му завинаги. С помътено от еротични видения съзнание и подути очи той изведнъж си даде сметка, че именно тя е момичето от вълшебния сън…
Дядо му — Чезаре Леонфорте, на когото бяха кръстили най-големия брат, беше емигрирал в Новия свят през 1910 година. Заселил се в източната част на Ню Йорк в един квартал, известен с името Олд Мил. Там било сицилианското гето, оформено около долния край на Крисънт стрийт, опиращ в Джамайка бей. По-младите поколения преселници знаят това място като „Дупката“ — там улиците и къщите са с десетина метра по-ниско от всяка друга точка на Ню Йорк. Градоначалниците от началото на века били загрижени за бъдещето на Ню Йорк и издали мъдрата заповед всички улици и съответните сгради по тях да се изграждат на определена височина над равнището на реката. Тази заповед не била изпълнена единствено в Дупката. Може би защото там вече имало много постройки, а може би просто защото никой не го е било грижа за емигрантското гето.
В първите години от живота си в Америка дядото на Майк отглеждал кози и продавал млякото им на емигранти като себе си. Скоро обаче се преориентирал към охранителния бизнес, който бил далеч по-съблазнителен. Веднага след това осъществил втория си емигрантски скок — напуснал Дупката и купил просторен апартамент в масивна тухлена сграда, издигаща се в центъра на Озоун парк, на ъгъла на 101 авеню и Осемдесет и седма улица. Тази част на Куинс била населена предимно от сицилианци и неаполитанци, отношенията помежду им били доста напрегнати.
Дори в онези дни преместването от Източен Ню Йорк в Озоун парк представлявало сериозен проблем. И в двата района гъмжало от хулигани, мошеници и лумпени, готови да ти видят сметката за няколко дребни монети. Открай време Източен Ню Йорк се намирал в ръцете на бандата „Фултън-Рокъуей“, известна с инициалите „Ф & Р“, която била пълновластен господар на териториите южно от авеню Атлантик. В Озоун парк върлувала бандата на „Светците“ — млади и безскрупулни бандити, родени през 50-те години. Тази банда дори надминавала по жестокост конкурентите от „Ф & Р“, нейна рожба бил първият в града екип от професионални убийци. Той бил в състав от шестима напълно откачени главорези, които имали навика да се разхождат по булевард Крос бей в лъскав „Форд“ пикап, размахвайки вериги, пистолети и ножове от всякакъв вид.
В тази взривоопасна атмосфера растял Майк. Всяка поява на улицата била свързана с риск, човек трябвало да мисли за евентуалната си самозащита. В случая с Майк обаче взривоопасната атмосфера била не само извън, но и вътре в семейството му. Той бил най-малкото от трите деца, но сестрата, разбира се, не се брои… Мислел непрекъснато за баща си Джон… В онези дни никой не споменавал името на Джони Леонфорте. Нито Алфонс, по-големият брат на Джони и чичо на Майк, нито дядо Чезаре…