Така стана и при инцидента със синия „Форд Феърлейн“. Един ден Чезаре се появи, тикна му два ключа в ръката и заповяда:
— Искам да ми свършиш една работа, хлапе! Лесна е, не се притеснявай, дори нещастник като теб може да я свърши… Единият ключ е за син „Феърлейн“, паркиран на Десето авеню, малко преди пресечката с Петнадесета… Отиваш там и го подкарваш. Трябва да го преместиш на авеню Ямайка, точно зад пощата, ясно ли е? Ето ти адреса… С втория ключ ще отвориш един апартамент на четвъртия етаж и това е всичко — пъхна една банкнота от двадесет долара в шепата на Майк и добави: — Предаваш двата ключа на човека, който ще те чака горе, и получаваш още една двайсетачка. Ясно ли е? — Майк кимна с глава, а брат му добави: — Вземи си оная шофьорска книжка, в която пише, че си на осемнадесет… — Майк отново кимна. — Хайде, бягай, какво още чакаш?
Майк се подчини. Това не означаваше, че приема да му се говори по такъв начин, нито пък, че много харесва задачите, които му поставя Чезаре. Но той бе негов батко, семейните традиции изискваха да му се подчини и толкоз. Фордът се оказа тюркоазен на цвят и беше паркиран точно на посоченото място. Стрелката на паркометъра сочеше, че е платено за още два часа, резервоарът беше пълен догоре. Беше красива кола и Майк отдели почти половин час да й се възхищава. После седна зад волана и потегли. Всичко беше наред до светофара на Тридесет и четвърта улица. Там някакъв разсеян тип мина на червено и замалко не го направи на хармоника. Майк удари спирачки и успя да избегне катастрофата, но сериозно се ядоса.
Вероятно всичко щеше да се размине, ако онзи тип — някакво конте с кафяв костюм, не беше размахал юмрук по посока на Майк. Дълго потисканият гняв в душата му изригна като вулкан. Гняв срещу изчезналия баща, гняв срещу надменното поведение на по-големия брат… Червена пелена се спусна пред очите на Майк и той изскочи от колата. Измъкна другия направо през отворения прозорец на бялото му шеви, стисна го за гърлото и започна да блъска главата му в покрива на колата. Пусна го едва когато всичко наоколо се покри с кръв. Тялото на нещастника се свлече на асфалта, а Майк с олюляване се върна във форда, даде газ и изчезна.
Пристигна на авеню Джамайка без повече инциденти. Паркира срещу мрачната каменна сграда на пощата, заключи колата и хлътна във входа на отсрещната сграда. Въздухът тежеше от миризмата на чесън и розмарин. Затича нагоре по стълбите, като вече обмисляше как да похарчи спечелените четиридесет долара. Почука на вратата, но отвътре никой не отговори. Отвори с помощта на втория ключ в ръката си. Озова се в зле обзаведена гарсониера, която вонеше на непрани чорапи. В кухнята бръмчеше стар хладилник „Норг“, кранът в малката баня капеше. Умивалникът под него имаше цвета на форда, паркиран долу.
Апартаментчето беше празно. Майк се върна в дневната, пристъпи към прозореца и хвърли поглед към колата, паркирана под единственото дърво на улицата — посърнало и посивяло от прах. После остави ключовете на кухненската маса, покрита с дебел слой изстинала мазнина. Отвори хладилника и сложи лед върху подутите и обелени кокалчета на дясната си ръка — последица от инцидента с онзи тип на пресечката. Не му се искаше да си тръгне, преди да получи втората двайсетачка. Телефонът в хола започна да звъни, той се поколеба, после бавно вдигна слушалката.
— Ти ли си, Майк? — бръмна познат глас в ухото му.
— Чезаре?
— Какви си ги свършил, да те вземат мътните? — извика брат му. — Нали ти казах какво точно трябва да направиш?
— Какви съм ги свършил? — недоумяващо попита Майк.
— Ти си знаеш, мамка му! — изрева Чезаре. — Но един мой човек в полицията току-що ми съобщи, че ченгетата търсят шофьора на синия „Феърлейн“! Някакъв шибан продавач на застраховки дал номера му на ченгетата малко преди да го откарат с „Бърза помощ“!
— Исусе!
— Какви си ги натръшкал, хлапе? — изръмжа Чезаре, после въздъхна и вече с по-спокоен тон добави: — Я иди до прозореца и виж кво става на улицата!
Майк изви врат и неволно потръпна:
— Виждам една шибана полицейска кола!
— Че какво друго ще видиш, задник такъв! — изръмжа Чезаре. — А знаеш ли кво има в багажника на феърлейна? Пет кила марихуана и още толкоз хероин!
Прекрасно, възкликна в себе си Майк. Шибаният ми брат най-сетне успя да ме вкара в торбата лайна, в която живее от доста време насам!
— И с такива гадости ли се занимаваш? — ревна в слушалката ТОЙ.
— Вадя си хляба, копеле! — викна насреща Чезаре. — Докато ти ходиш да слугуваш на дъртия в шибаното погребално бюро!