Майк грабна телескопа си и тичешком го отнесе до парапета. Пръстите му трескаво го насочиха към тъмния коугър. Полицейската кола включи синята лампа и сирената си и рязко потегли по посока на къщата. В същия момент светлините на светофара се смениха, шофьорът на тъмната кола даде газ и изчезна по булеварда. Но Майк вече беше успял да види регистрационния му номер.
— Видя ли нещо? — възбудено попита Джаки. — Полицията е тук, можеш да им помогнеш…
— В главата на Майк нахлуха думите й, казани преди малко: „Ти не си като другите мъже в Озоун парк“…
— Нищо не видях — рече на глас той.
— Честна дума? — погледна го със съмнение и разочарование тя.
— Честна дума.
Сгъна тръбата на телескопа, сложи го на рамото си. Тя побутна:
— Ела, време е да слезем долу…
Появиха се на двора едва след като оставиха телескопа в апартамента. Дядото на Майк лежеше по очи сред локва кръв, парченца мозък и фекалии. Никога през живота си ле беше виждал по-ужасна гледка, но въпреки това не отмести очи. Сякаш искаше да я запомни завинаги. Тялото му бавено започна да се гърчи в конвулсии.
— Тълпата край него бавно се разпръсна, подчинявайки се на настойчивите подкани на полицаите. Чезаре изръмжа някаква закана и изчезна. Полуприпаднала от изненада и ужас, майката на Майк се остави да бъде отведена в къщата, край тялото останаха единствено Джаки и Майк, засипвани от въпросите на полицаите и полузаслепени от светкавиците на фотоапаратите им. Не след дълго се появи и съдебният лекар.
— Не е нужно да присъстваш повече — тихо рече Майк.
— Ще остана — поклати глава Джаки и здраво стисна ръката му.
И ето ги двамата сами, замръзнали в средата на покрития с плочки двор. Нямаше оркестър, вместо китайските фенери в нощта остро проблясваха светкавиците на фотоапаратите. Вместо аромат на рози, в ноздрите на Майк се блъсна отвратителната воня на смъртта. Изправен над трупа на дядо си, той чуваше пророческите му слова: „… И в крайна сметка именно те намират смъртта си, паднали по очи на паважа…“
— Какво?! — погледна го с недоумение Чезаре.
— Вече ти казах — трябва да открием тези хора по номера на колата им!
— Ти си умно хлапе — присви очи Чезаре Леонфорте. — Но в момента нямам време за теб, тъй като имам проблеми с Фултън и Рокъуейс. Още не съм решил кого да разбия по-напред: Вицини или Пентанжели… Да не говорим за онзи млад дон Доминик Матачино, когото все още не мога да определя… И до днес никой не знае как умря баща му — Пол Матачино „Черния“… А вдовицата му скочи в леглото на Енрико Голдони няма и година, след като „Черния“ ритна камбаната… Синчето Доминик пое командването на фамилията и се надува така, сякаш неговите лайна не миришат… Един Господ знае дали изобщо е син на Черния… — Ръцете на Чезаре обвинително отскочиха над главата му. — Но какво са на практика тези Голдони? Едни шибани венецианци, ето какво! Никой не ти гарантира, че в жилите им тече италианска кръв! — Пръстите му започнаха да правят кръгообразни движения. — Какво знае нафуканото копеле Доминик за законите на фамилията? Дядо може и да му е вярвал, но не и аз! Това е шибана война, хлапе! Усещам я, вече подозирам, че цял куп хора ще бъдат пречукани!
Намираха се в канцеларията на дядо Чезаре над погребалното бюро „Мастимо“. Вътре имаше поне дузина членове на фамилията и дребни главатари, но без присъствието на дядо Чезаре помещението изглеждаше някак празно и студено.
— Зная това — промълви Майк.
— Щом знаеш, свърши някаква полезна работа — тръсна глава Чезаре. — Иди да ми направиш едно еспресо!
— Искам тази информация — настоя Майк. — Тя е много важна за мен. Тези умници ми задигнаха телескопа от покрива, а той ми е подарък от дядо!
Чезаре замалко не започна да си скубе косите.
— Задигнали му телескопа! — прогърмя той. — Господи, Ричи, кажи ми какво да правя с това хлапе?!
— Я да взема да се обадя по шибания телефон — изръмжа Ричи. — И да ни се маха от главата!
— Давай! — щракна с пръсти Чезаре. — Нямаме време за губене!
След един час им позвъниха от 106-и участък. Ричи притисна слушалката с рамо и трескаво започна да пише върху някакъв бележник на бюрото.
— Да, да, разбрах… — изръмжа той, затръшна слушалката и подаде листа на Майк. — Дръж, хлапе! И гледай да не оплескаш нещата, щото брат ти ще ни претрепе и двамата!
— Благодаря — кимна Майк и прибра листчето в джоба си.