Тя гледаше надолу, към малкото площадче пред входа на сградата, задръстено от полицейски коли. Лицето й се озари от неясна, розова светлина.
— Той не искаше да унищожи вас, господин Линеър — тихо промълви Джаки. — Желанието му беше да се освободи от себе си…
— Може би не знаете какви ужасни престъпления е извършил — поклати глава Никълъс.
На устата й се появи иронична усмивка.
— Зная, господин Линеър… Зная много повече. Имам представа на какво беше способен Майкъл…
Той пристъпи към парапета и погледна надолу, към проснатата върху асфалта тъмна фигура.
— Умря, както и живя, нали? — прошепна Джаки. — По блестящ начин, драматично… Точно според предписанията на „Кагакуре“ — Книгата на самураите…
Никълъс замълча. Не можеше да разбере какви чувства вълнуват душата й. Не пророни дори сълза за брат си, нима действително го беше обичала?
Тя притисна гръб в парапета и се извърна към него. Откъм реката Сумида подухваше палав ветрец и рошеше косата й. Върху лицето й се появи израз на дълбока тъга, очите й — тези невероятни морскозелени очи — сякаш бяха угаснали завинаги.
— В тази история има нещо особено тъжно, господин Линеър — промълви тя. — Тъжно и иронично… Майкъл беше твърдо убеден, че аз съм чиста и неопетнена… нарече ме дори светица… Така ме е виждал в мечтите си… Което обаче няма нищо общо с действителността… — потръпна и обхвана раменете си с ръце, помръкналите, но все още прекрасни очи се спряха върху лицето му. — Ще приемете ли моята изповед?
— Не съм свещеник! — тръсна глава Никълъс. — Мисля, че не е…
— Моля ви!
— Добре — въздъхна той. Нима може да се откаже на тези очи? — Както желаете…
— Не както желая, господин Линеър — въздъхна тя и затвори очи. — Такава е Божията воля… — помълча за: миг, после промълви: — Майкъл наистина е извършил ужасни престъпления, но и аз не му отстъпвам…
— Моля за извинение, Света майко — погледна я с недоумение Никълъс. — Но вашият брат беше убиец!
— Аз също.
— Света майко…
— Помните ли Нгуен Ван Трък — човека, който трябваше да предаде на Хонико откраднатата информация за „Кибер-нет“?
Недоумението на Никълъс нарасна.
— Но откъде знаете за „Кибер-нет“ и Нгуен? — попита той, после сам намери отговора — от Хонико, разбира се…
— Вие проследихте Ван Трък — продължи Джаки. — Хванахте го, подменихте дискетата, а след това го хипнотизирахте… Така той нямаше да запомни, че е бил разкрит… Но нещо се беше объркало… Няколко часа след като предаде дискетата на Хонико, той споделил с нея, че започва да си спомня за някакъв инцидент…
— И Хонико ви го каза, така ли? — втренчено я погледна Никълъс.
— Да.
— После?
— После изпълних дълга си. Не можех да позволя на Майкъл да разкрие измамата, преди да му дойде времето… Нещата вече бяха задвижени…
— Какви неща?
— Ще научите, когато му дойде времето…
Той продължаваше да я гледа с недоверие:
— Значи вие убихте Ван Трък, така ли?
— Вече ви казах, изпълних дълга си и нищо повече… — в очите й се появи нов, непознат блясък. — Устата на Ван Трък трябваше да бъде затворена! — блясъкът се усили, тъмен и тайнствен като непозната планета.
Никълъс изведнъж разбра какво ще се случи и протегна ръце. Тялото й политна през металния парапет и започна да пада, но той успя да сграбчи китката й.
— Не това е начинът, Света майко! — извика.
Тя вдигна лице към него, очите й бяха угаснали.
— Дойдох тук да спася Майкъл, да излекувам душата му — прошепна, думите й бяха подети от вятъра. — Но претърпях провал… Предадох ордена, престъпих свещената си клетва пред Бога…
Увиснала на ръката му, Джаки изглеждаше крехка и безпомощна, съвсем като дете. Впил поглед в очите й, Никълъс усети с пълна сила огромната рана, зейнала в душата й.
— Няма значение какво си сторила, Майко — настоятелно рече той. — Колкото и ужасно да е то, Бог не би поискал живота ти…
Кичур коса покри отчасти невероятните морско зелени очи, в същия миг облаците се разкъсаха и лицето й бе осветено от ярките слънчеви лъчи.
— Не се изповядах докрай — прошепнаха побелелите й устни. — Не ти казах за най-тежкия си грях…
— Добре, изповядай се — прегракнало извика Никълъс. — А после живей!
— Пусни ме, моля те! Бог не би позволил да живея с това, което се крие в душата ми!
— Да оставим решението в Неговите, не в твоите ръце! — поклати глава Никълъс и започна да я изтегля нагоре — бавно, но решително.
Нощта на жътвата
Закъде бързаш? Където и да идеш, все същата луна ще видиш!