Южният плаж на Маями беше възвърнал буржоазния си разкош, на който се беше радвал през 30-те и 40-те години, главно благодарение на масовото нахлуване на европейски и международни модни централи, привлекли като магнит вниманието на богаташите от северната и южната част на американския континент. До старите, колоритно боядисани колониални хасиенди никнеха като гъби ултрамодерни хотели и частни резиденции, обитавани от известни личности. Току зад ъгъла например се издигаше разкошната вила в европейски стил на Джани Версаче, пред която денонощно дежуреха свирепи бодигардове, отблъскващи тълпата любопитни туристи.
По асфалта се плъзна кървавочервено „Камаро“ с издънена докрай стереоуредба. Двамата русокоси здравеняци вътре очевидно извършваха поредния оглед на женското стадо, избрани образци от което евентуално биха получили благоволението им. След тях боботеха три богато никелирани мотоциклета „Харли Дейвидсън“, възседнати от дългокоси самци.
Мобифонът на масата тихо зажужа.
— Надявам се, че двамата с Веспър правилно сте изчислили всичко и Гадняра вече е захапал въдицата! — прозвуча в слушалката гневният глас на Уейд Форест, началник на Групата за антикартелна дейност към ФБР. — В противен случай всички ние сме изправени пред цяла камара с лайна!
Кроукър придърпа стола си към масата и вдигна глава. Не искаше да напуска наблюдателния си пункт, тъй като Веспър и Гадняра всеки момент щяха да се появят. Рано сутринта успя да се измъкне незабелязано от хотел „Марлин“ и подкара колата си към бялата резиденция на Гадняра. Паркира на безопасно разстояние и насочи мощния си бинокъл към терасата на втория етаж, разположена над входа. Точно в седем завесата се размърда и в окулярите за миг попадна лицето на Веспър. Облекчението му беше толкова силно, че от устата му се откъсна шумна въздишка. Появата й на това място и по това време означаваше, че всичко се развива по план. Веспър и Гадняра щяха да се появят на южния бряг някъде по обед.
— Какво ти е влязло под шапката? — промърмори в слушалката Кроукър.
— Хората на Гадняра очистиха Тони Д. и направиха опит да сторят същото и с мадамата му…
— Какво?! — подскочи като ужилен Кроукър. — Как е Маргарет де Камило? Жива ли е?
— Познаваш ли я? — любопитно попита Форест.
— Да… Всъщност тя е много важна част от нашия план, по косвен начин… — оплете се Кроукър. — Какво е станало, за Бога?
— Къде са Веспър и Гадняра?
— Още не се виждат — озърна се Кроукър.
— Работата е там, че хората на Гадняра са изпуснали мадамата и сега преминават към резервния вариант…
Кръвта блъскаше в ушите на Кроукър.
— Какъв е той?
В миг като този беше готов да удуши Форест със собствените си ръце. Копелето очевидно се наслаждаваше на ситуацията.
— Отмъкнаха хлапето… Как му беше името?
— Франсин — отвърна Кроукър и за миг затвори очи.
— Точно така, Франсин. Отмъкнаха хлапето и мамичка сама им отиде в ръчичките. Но тя се оказала по-умна, отколкото предполагаха горилите, и взела със себе си някакво ченге от отдел „Убийства“, мисля че се казва Барнет… — Форест прекъсна разказа си, прикри с длан слушалката и започна да крещи заповеди на хората от екипа си: Кръвта блъскаше в ушите на Кроукър, стомахът му се сви. — Нещата се задвижиха — върна се на телефона Форест. — Градското ченге видяло сметката на двете горили, изпратени да приберат Маргарет, но си го получило от трети бандит, който умно се спотайвал наблизо. Вътрешен човек на фамилията Голдони, казва се Пол Киарамонте…
Сърцето на Кроукър пропусна един такт. Ярките лъчи на слънцето играеха по разноцветните лимузини и никелирани мотоциклети, пълзящи бавно и тържествено по булевард „Океан“. Двама голи до кръста юнаци се настаниха на свободна масичка, отегчено размърдаха мускули и поръчаха водка с доматен сок на скучаещата келнерка. Стройно момиче в оскъдно облекло на черно-червени ивици разхождаше кафяв доберман на дебела верига. Юнаците впериха погледи в дълбоко изрязаното й деколте.
Кроукър започна да се поти и подръпна ризата си. Нещата стават опасни. Гадняра очевидно разполага с агент в щаба на Маргарет, но никой не се сети за подобна възможност… Какво, по дяволите, правя тук, запита се Кроукър. А Маргарет и Франси се намират в смъртна опасност! Започна да планира най-бързия начин за придвижване до летището, устата му механично попита: