— Какво е направил с тях Киарамонте?
— С кого? — попита Форест, сякаш беше забравил за какво говорят. — С мадамата Де Камило и момичето ли? Според последните ни сведения ги качил на някакъв частен самолет…
Кроукър изчака продължението, но в слушалката цареше тишина. наистина ще му извия врата на това копеле, закани се той. После въздъхна и зададе въпроса, който Форест очевидно очакваше:
— Накъде са отлетели?
— За Маями, тоест тук — доволно обяви онзи. — Киарамонте ги води право в клетката на лъва. Днес по някое време Гадняра ще ги приеме да им съобщи условията си… — Форест направи кратка пауза и невинно попита: Чуваш ли ме, Кроукър?
— Чувам те, по дяволите!
— Не знам до какво ще доведе всичко това, но мадамата Де Камило очевидно е загазила… Тя е Голдони, а ти знаеш как стоят нещата между Леонфорте и Голдони, нали?
Кроукър знаеше, при това дяволски добре.
— Хей! — в гласа на Форест звънна напрежението. — Говорим за вълка, а той в кошарата! Северният пост току-що докладва за раздвижване. Вървят по „Океан“ в твоя посока. Внимавай, защото обектът е облечен в спортно яке, което предполага скрито оръжие!
Кроукър се обърна и видя Веспър и Гадняра. Хванати за ръце, те бавно се насочваха към входа на заведението. Бързо прибра телефона и влезе в покритата част на ресторанта. Мушна се в тоалетните и направи опит да успокои бясно препускащия си пулс.
— Разполагаме с две минути, не повече — предупреди го Веспър. — Казах му, че отивам да си поизцедя бъбреците… — Намираха се в дамската тоалетна, която, типично за Маями, имаше една-единствена кабинка. — Има свои хора в Бреговата охрана — забързано продължи Веспър и му разказа за срещата в морето през нощта. Не пропусна да направи словесен портрет на мъжа, представил се като Майло, съобщи и номера на катера — CGM — 1176. Накрая описа гнева на Чезаре, разкрил с нейна помощ арсеника в торбичките с наркотик.
— Ще поискам съответната проверка — обеща Кроукър. — Тази връзка с Бреговата охрана е доста интригуваща. Имам чувството, че Гадняра използва този катер не само за контрабанда на кокаин… Може би с негова помощ изнася от страната и секретите разработки на ДАРПА…
— Възможно е — кимна замислено Веспър. — Какво по-добро прикритие от катер на Бреговата охрана, който пътува където си пожелае? Между другото, утре имаме нова среща с него. В пет следобед, аз също съм сред поканените…
— Справяш се отлично. Разполагаме с номера на катера и можем да го поставим под наблюдение.
Тя беше толкова горда с успеха си, че на Кроукър никак не му се искаше да й разваля настроението. Но нямаше избор. Набързо й разказа за нападението на Чезаре срещу фамилията Голдони, за Маргарет и Пол Киарамонте. Веспър и Маргарет бяха близки приятелки, след смъртта на Доминик двете бяха почти неразделни.
— Господи Исусе! — простена тя и ръцете й се свиха в юмруци. — Трябва да направим всичко възможно, за да я отървем от лапите на Гадняра!
— Няма да е лесно — въздъхна Кроукър.
— Чезаре го остави на мен — докосна ръката му тя. — А ти се заеми с жените… — прехапа устни и поклати глава. — Значи са видели сметката на Тони Д. Защо не предвидихме този ход, Лю?
— И аз си задавам същия въпрос — тръсна глава той. — Но сега не е време за анализи…
Веспър кимна в знак на съгласие, после каза:
— Гадняра ми съобщи, че днес очаква някакъв свой приятел на име Пол… Щял да бъде с гаджето си. Бас държа, че ще ги настани в къщичката за гости! — Погледна Кроукър и загрижено попита: — Добре ли си?
— Да — кимна с въздишка той. — А ти?
— Всичко е наред. — Не й се искаше да говори за отношенията си с Чезаре. Стисна ръката му и убедено добави: — Ще ги измъкнем, не се безпокой!
— Разбира се.
— Скоро ще имам пълното му доверие, Лю. Нали това беше крайната ни цел? — Напълни дробовете си с въздух и добави: — Разполагаме с тридесет секунди, за да реализираме операцията. Няма страшно, все едно, че се давиш…
— Благодаря ти, много ме успокои…
— Не се опитвай да дишаш и всичко ще е наред — почука с кокалче по дървената врата и добави: — Отпускаш се и чакаш. Останалото е моя работа.
— Надявам се някой ден да си разменим ролите — усмихна се насила той.
— И това може да стане — засмя се тя и стисна ръката му за сбогом. — Сега и без това ще бъдеш зает с Маргарет и Франси. Наистина ще имат нужда от помощта ти… — Превъртя ключалката и изпитателно го погледна.