— Открих кой е наследил парите на Къртц — съобщи му Танака Гин, принуден да крещи в лудницата около тях. — Това е създадената от него корпорация „Стърнголд“.
— Интересно — промърмори Никълъс и ловко избегна сблъсъка с гъвкаво женско тяло, стрелнало се към него със скоростта на ракета. Гърдите на момичето сякаш всеки момент щяха да изскочат от дълбоко изрязаното деколте.
— Насам, тук е по-спокойно — подвикна Танака Гин и се насочи към извит бар, чиито стени от фалшив гранит изглеждаха като изсечени в девствена скала. — В завещанието на Къртц изрично е посочено, че делът му в „Денва партнърс“ трябва да се поеме от компания на име „Уърлдтел“. Цял следобед проверявах активите и пасивите на тази компания. Оказа се дребна риба, притежава една-две фабрики за безжични телефони в Югоизточна Азия. А сега изведнъж получава огромно количество акции в „Денва“…
Вниманието на Никълъс за момент бе привлечено от младо момиче с халки на носа, които стигаха чак до бузата. На устните й имаше черно червило, а стърчащата във всички посоки коса беше снежнобяла.
— Кой ръководи „Уърлдтел“? — попита той. — Предполагам, че това е Управителният съвет на „Стърнголд“…
— Може би някога, но не и сега — поклати глава Гин. — „Уърлдтел“ е била продадена съвсем наскоро, вероятно в рамките на изминалите двадесет и четири часа… Успях да се добера единствено до името на новия собственик… Някаква компания на име „Тенки асошиейтс“…
Косъмчетата по врата на Никълъс настръхнаха. „Тенки“ е името на онази стара турска баня „торуко“, където според Кен е била първата среща на майка му с Нанги. Среща, станала цели тридесет и четири години преди двамата да се съберат. На същото място е работила и майката на Хонико по време на Окупацията…
— „Тенки“? — вдигна вежди той. — Сигурен ли си? Животът го беше научил, че подобни съвпадения никога не са случайни.
— Да, защо?
— Проверил ли си всичко?
— Естествено — кимна Танака Гин. — Компания призрак със седалище в Шри Ланка. На обаждането ми отговори телефонен секретар. Оставих съобщение, но едва ли ще дочакам отговор.
Никълъс се замисли.
— Според мен, открием ли собствениците на „Тенки асошиейтс“, ще получим шанс да стигнем и до убиеца на семейство Къртц — промълви той.
— Ти вече имаш този шанс, Линеър-сан — напомни му Гин.
Подът под краката на Никълъс изведнъж омекна, изпита чувството, че пропада. Светлините и музиката на „Мудра“ надвиснаха над главата му като блестяща дъга. После го обгърна мрак и дълбока тишина, в главата му отново се появи натрапчивото жужене на хиляди пчели. Миг — и то се превърна в нестроен хор от човешки гласове. Говореха на непознат език, но в главата му сякаш задейства електронен преводач и думите им бяха напълно разбираеми. Изпита чувството, че е малко дете, залепило ухо до вратата, за да чуе какво си говорят гостите в другата стая.
Кшира запълваше душата му с блестящата лава на злото. Тя се промъкваше в него като нощен хищник, чиито зъби зловещо проблясват на лунната светлина. Никълъс просто нямаше сили да се бори. Не беше спал почти тридесет и шест часа, липсваше му енергията, необходима за достигането на светлината и звуците, които висяха някъде далеч, високо над главата му.
Промяна, беше казала Кисоко. Оставете се на промяната, не се страхувайте от нея. Доверете се на „Кокоро“…
Потъваше все по-дълбоко в желеподобния мрак, жуженето на хилядите пчели постепенно стихваше. Накрая то внезапно се трансформира в един общ глас, който му проговори на непознат, но напълно разбираем език:
— Трябва да опознаеш революционерите, защото един от тях те е отгледал… — Гласът беше едновременно познат и смразяващ: — Аз проучих баща ти до последния детайл… Полковникът се оказа най-потайният човек на света… По-потаен дори от баща ми, който променяше самоличността си толкова често, че дори аз забравих кой всъщност е той… — Гласът на Майк Леонфорте кънтеше в главата на Никълъс, обвит от мрачното сияние на Кшира. Но как е възможно това? — Заех се с тежката задача да разбия илюзиите на миналото и да ги превърна в удобно за себе си бъдеще…