— Ще можеш ли да разговаряш с този индивид? — промени тон японецът, преминал към конкретните задачи.
Изчака Никълъс да кимне, после го поведе към една врата, почти незабележима до стената на бара. В момента, в който вратата се затръшна зад тях, музиката и вибрациите изведнъж изчезнаха. Сложна акустична изолация, механично отбеляза Никълъс.
Почти веднага усети друга вибрация — по-ритмична и по-поносима, която се усилваше заедно с напредването им по дългия коридор с дъсчен под, който вероятно беше последен остатък от някогашния склад, превърнат в дискотека. Поскърцващ товарен асансьор с метална решетка ги свали в приземния етаж. Отново се появи музика — този път тиха, ритмична, чувствена.
Асансьорът ги стовари в тесен вестибюл, отвъд който се виждаше ярко осветена сцена. Жена с дълга до кръста коса беше приклекнала над тялото на гол мъж, около шията на когото имаше метален кучешки нашийник с шипове. Жената беше облечена в къси кожени панталонки с ципове, смразяващ на вид сутиен от черна коприна и малка кожена шапчица. На краката й имаше обувки с десетсантиметрови токчета, в едната си ръка стискаше кучешка каишка, закачена за нашийника, а в другата — тънък камшик.
Срещу тях се изправи безупречно облечен японец със зализана коса и набраздено от бръчки лице.
— Какво мога да направя за вас, господа? — попита той.
Жената дръпна един от многобройните ципове на панталонките си и започна да уринира върху лицето на голия мъж.
— Имаме среща с Тенто-сан — отговори Танака Гин.
— С Тенто-сан? — повтори занизаният и внимателно ги огледа.
Това беше шега, игра на думи. На токийски жаргон „тенто“ означава възбуден член, коренът на думата произхожда от английската „тент“ (палатка), което едва ли можеше да бъде наречено остроумно.
— Той ни очаква — спокойно добави Танака Гин.
Голият мъж на подиума започна да пие урината на жената, Никълъс го наблюдаваше с разширени от учудване очи.
— А вие сте? — попита зализаният и леко се приведе напред.
— Не е нужно да знаете кои сме. Просто му кажете, че го търси Гин.
Японецът се поклони и изчезна, разнесоха се аплодисменти. Осветлението в малката театрална зала се включи, на сцената се появиха работници с парцали и усърдно затъркаха осветеното от прожекторите пространство. Никълъс потръпна от погнуса, надявайки се да се махнат оттук преди началото на следващия акт. Мъже с потни лица и измачкани костюми се струпаха пред вратата на асансьора.
В следващия момент пред тях се изправи дебел японец с лъскав костюм и отрупани с пръстени ръце, главата му се склони в почтителен поклон. Това беше Тенто.
— Да минем отзад, Гин-сан — каза той с тънък женски гласец. — Там ще ни бъде по-удобно…
Канцеларията му се оказа килия без прозорци с голи стени. Единственото украшение върху тях беше дупка за вентилация, от която се разнасяше подозрително трополене, вероятно от краката на безброй гризачи. Обзавеждането се състоеше от старо и очукано метално бюро, вероятно останало от американската окупационна армия, прост дървен стол и две етажерки до стената. Това ли е представата за удобство на дебелия Тенто, неволно се запита Никълъс. По-вероятно е имал предвид уединение…
Благоразумно отклони поканата на домакина за питие и зачака. Дебелият духна в една чаша, върху която личаха мазни отпечатъци от пръсти, а Танака Гин започна:
— Тенто-сан, при последния ни разговор споменахте, че Гиай Къртц на няколко пъти е посещавала заведението ви…
Тенто измъкна бутилка „Сънтъри“ от бюрото, сипа си два пръста и кимна с глава:
— Да, точно така.
Танака Гин извади снимка на Гиай Къртц и я постави на бюрото пред него:
— За тази жена ли става въпрос?
Тенто погледна снимката, после премести очи върху лицето на следователя.
— Мене ме бива в две неща — обяви той. — Едното е да боравя с пари, а второто — да запомням лица. Помня лицето на всеки, който е посетил клуба ми повече от веднъж… — Дебелият му пръст се заби в снимката. — Тая мадама е идвала тук поне пет-шест пъти.
— Тук или в дискотеката? — намеси се Никълъс.
— Тук, в „О Бас“… — отвърна Тенто и опразни чашата си. — Така се казва театърът на френски: „Долу, в дупката“…
— Харесвала е подобен род шоу? — намеси се Никълъс.
Тенто леко изви глава към Танака Гин:
— Кой е той?
— Приятел на семейството — отвърна следователят. — Моля, отговорете на въпроса му.
— Не съм разговарял с нея, знаете — облиза устните си дебелият. — Но от поведението й бих казал, че не си падаше по номерата, които показваме тук. Помня, че винаги извръщаше глава. Но не и придружителят й…