Выбрать главу

— Опишете го, ако обичате — каза Гин.

— Нали вече го сторих?

— Нищо, направете го още веднъж…

Тенто започна. Думите му бяха точни и ясни, очевидно наистина беше наблюдателен. Описанието му отговаряше на външността на Майк Леонфорте. Никълъс и Танака Гин си размениха бързи погледи.

— Значи той харесваше номера, така ли? — попита Никълъс, след като дебелият свърши.

— О, да — кимна Тенто и отново напълни чашата си. — Дори би го разнообразил, ако можеше… Тук идват много извратени типове, знаете… Веднага ги надушвам.

— В какъв смисъл извратени? — попита Танака Гин.

— В сексуален — отвърна Тенто и с нежелание отмести чашата, която междувременно отново бе успял да опразни. — Понякога той се връщаше без жената, плащалите допълнителната такса и вземаше в стаята си изпълнителките… По две, по три наведнъж…

— И какво правеше с тях? — попита Никълъс.

— Откъде да знам — направи гримаса Тенто. — Да не мислите, че и аз съм извратен? Нито съм питал, нито пък искам да знам. Предлагам стока на всеки перверзен тип и толкоз…

— Друго? — попита Танака Гин.

Тенто се замисли, после поклати глава:

— Нищо особено, ако не се брои фактът, че Лонда — една от най-добрите ми изпълнителки, напусна преди три месеца. Останах с чувството, че оня тип има нещо общо с тази работа.

— Имате ли адреса й?

— Имам го, но само боговете знаят дали е истински — отвърна Тенто. — Тези създания са непредвидими… — Отпусна се зад бюрото и започна да рови из чекмеджетата. Измъкна голяма парцалива тетрадка и бавно я запрелиства. Откри каквото му трябва, надраска няколко думи върху лист хартия и го побутна към ръба на бюрото.

Танака Гин го взе, прибра снимката на Гиай Къртц и се насочи към вратата. Никълъс го последва, после изведнъж се спря.

— Казахте, че мъжът е идвал и без жената, нали? — обърна се към Тенто той.

— Да.

— Означава ли това, че е идвал и с нея?

— Да — кимна дебелият. — В тези случаи винаги вземаха Лонда и тримата заедно се качваха горе…

— Това не ви ли учуди?

Очите на Тенто с копнеж опипваха бутилката уиски.

— Не — промърмори той. — Защо трябва да ме учудва?

Насочиха се към асансьора.

— Какво ще кажеш? — попита Танака Гин.

— Не съм сигурен — отвърна Никълъс и отвори металната врата. Беше доволен, че следващият сеанс на сцената все още не беше започнал. — Имам чувството, че сексът и смъртта винаги са свързани в съзнанието на Майк… Това чувство беше особено силно онази вечер, в апартамента на семейство Къртц… Мисля, че трябва да издиря тази мадама Лонда.

— Само с мен — поклати глава прокурорът.

— Слушай, Гин-сан — погледна го тежко Никълъс, докато си пробиваха път през навалицата в дискотеката и се насочваха към изхода. — Жените от този тип принадлежат на съвсем друг свят. Формално работата й може да е законна, но веднъж забъркана с човек като Майк Леонфорте, въпросната мадама неминуемо е преминала оттатък чертата. Едва ли ще бъде възхитена от възможността да си има работа с теб… Още повече, че имам някои сведения за прокуратурата, които несъмнено ще изискват цялото ти внимание през следващите няколко дни…

Танака Гин се готвеше да възрази, но го спря тихото жужене на пейджъра в джоба на сакото му. Очите му пробягаха по екранчето, лицето му светна.

— Да вървим — възбудено каза той. — Съобщиха ми нещо доста интересно и за двама ни…

Навън отново беше започнало да вали, мокрият асфалт отразяваше размазаните светлини на рекламите. Никълъс следваше хондата на Танака Гин, която пресичаше града в северозападна посока. Прекосиха мрачните южни предградия и навлязоха в Ропонги — блестящото електронно гето за туристите и рояците живописни японски рокери, яхнали мощни мотоциклети.

Хондата навлезе в една странична уличка, блокирана от полицейски коли с включени светлини на покрива. Никълъс слезе от мотора и се насочи към белия — мерцедес, върху който беше проснато неподвижно човешко тяло. Танака Гин му проправяше път сред униформените, а той успя да зърне лицето на трупа. Позна го, въпреки отвратителното нещо, което висеше от устата му, въпреки кървавия полумесец, издълбан на челото му.

— Икудзо-сан!

Танака Гин рязко спря и се обърна:

— Познаваш този човек?

— Да. Това е президентът на „Икудзо Нипон стийл“ — Никълъс пристъпи крачка към колата и добави: — Той беше член на „Денва партнърс“, Гин-сан…

— Изрязано му е сърцето, черният дроб и Бог знае още какво — промърмори прокурорът. — Какво е това в устата му?

— Далак — обади се един мъж до него, очевидно съдебен лекар.

Танака Гин кимна в знак на благодарност и промърмори: