— Прекалено много прилича на Родни Къртц, за да допуснем случайност…
Никълъс изпусна въздуха от гърдите си и попита:
— Пипано ли е тялото?
— Само го фотографирахме — отвърна съдебният лекар. — Получих заповед да не пипам нищо до пристигането на Гин-сан.
— Искам да огледам раните.
Танака Гин кимна на доктора, той от своя страна подхвърли няколко думи на сътрудниците си. Трупът беше свален от покрива на колата и положен по гръб върху носилка.
Никълъс помоли за фенерче и насочи лъча му към жертвата.
— Виж тук — промърмори той. — И тук… Раните са нанесени с широк нож, също като при Родни Къртц… Няма разкъсване, няма разръфана кожа както би станало с обикновен нож…
— Какво тогава е оръжието на престъплението?
— Специален кинжал — отвърна Никълъс.
— Какво ще рече това?
— Острието се опира на здрава метална ръкохватка, позволявайки нанасянето на удар с цялата тежест на тялото. Силата му е страхотна, реже всичко, включително и костите — показалецът му се насочи към една от раните на гърдите. — Ето, виж тук… Пробивната рана е изключително дълбока, но със съвършено гладки стени. Това е работа на специалния кинжал, друг нож не може да я свърши… — пръстът му се премести към зейналата коремна кухина. — Виж как са изрязани органите. С едно движение, като от хирург. Ако погледнеш по-внимателно, отново ще откриеш следите на специалния кинжал…
Отдръпнаха се, Танака Гин изчака кимването на Никълъс и даде знак на медицинския екип да прибере трупа.
— Искам подробен доклад от аутопсията, докторе — промърмори той.
— Ще го имате в девет сутринта — отвърна онзи.
Танака Гин гледаше как товарят трупа на Икудзо в линейката.
— Показно убийство, а? — промърмори той.
— Несъмнено — кимна Никълъс. — А далакът в устата е предупреждение…
— Към нас или към някой друг?
— Вероятно и двете…
Бяха уморени и премръзнали, но прекалено възбудени, за да мислят за сън и почивка. Освен това вече се разсъмваше. Подкараха към Тцуки. Рибният пазар работеше, ярката светлина и оживлението им подействаха като балсам. Изправиха се под навеса на щанд за закуски и си поръчаха пълни купи димящи макарони, гарнирани с пресни зеленчуци и тънки резенчета печено свинско.
— Трябва да действаме с изключително внимание — предупредително се обади Никълъс.
Лицето на Танака Гин беше изгубило част от обичайната си безизразност.
— Вертикалният полумесец е ритуален символ на едно племе, което обитава високите плата на Виетнам…
— Нунгите — кимна прокурорът. — Чувал съм за тях.
— Значи през цялото време си знаел?! — рязко се извърна Никълъс.
— Исках да ти вярвам, Линеър-сан — поясни японецът и напълни устата си с макарони. — Но исках и ти да ми вярваш… В крайна сметка нещата се подреждат добре, нали?
— Сигурно — засмя се Никълъс и отпи глътка горещ бульон. — Значи знаеш и за обичая на нунгите да изяждат органите на враговете си, за да попият силата им…
Да. Наричат го „нго мей юхт“, което означава полумесец…
— В случая ритуалът има и друго значение — подхвърли Никълъс. — Древните месулети са използвали символа на полумесеца, за да изобразяват двуострите си саби, наречени „Гим“… Мажели лицата си със синя боя същото правели и с телата на жертвите си.
Танака Гин с мъка преглътна залъка си и вдигна глава:
— Да не би да твърдиш, че Майкъл Леонфорте е месулет?
— Не зная — въздъхна Никълъс. — Но дълго време е живял във Виетнам и Лаос, при това именно в пущинаците, обитавани от нунгите. Ясно е, че познава техните ритуали. Никой обаче не може да каже дали е бил посветен и в тайните им…
Танака Гин взе пръчиците и отново започна да се храни.
Никълъс внимателно го погледна:
— Не ме попита какво е месулет, Гин-сан… Това означава, че знаеш.
— Изкарах цяла година в платата на Виетнам — усмихна се прокурорът. — Едно от безумията на младостта… В колежа имах един преподавател, който беше запален антрополог и вечно организираше експедиции. Едно лято тръгнах с него за Виетнам и се върнах чак след дванадесет месеца…
— Значи си се срещал с нунгите…
— Почти през цялото време живеехме сред тях. Страшно интересни хора. Живеят в постоянен допир с духовете и древните богове… Или поне така си въобразяват. — Танака Гин вдигна ръкава на палтото си, разкопча ризата и я нави до лакътя. От вътрешната страна на лявата му китка беше татуиран син полумесец.
Никълъс бавно изпусна въздуха от гърдите си. Ето защо непрекъснато имаше чувството, че този японец знае повече, отколкото показва. Просто защото е един от новопокръстените последователи на нунгите…