Разбира се, че ще стане така. Това е нейният специалитет, именно по тази причина той беше така запленен от нея. Да, това е точната дума — запленен! За пръв път я зърна в един нашумял нощен клуб — изгледа акта на сцената и реши, че трябва да я има на всяка цена. Получи я, разбира се… Макар че я имаше не толкова често, колкото би му се искало. Лонда беше изключително популярна, имаше могъщи покровители и дори той — Тетцуо Акинага, беше принуден да си чака реда…
После, около месец преди да го арестуват, нещо стана… Тя изведнъж се оказа на негово разположение, можеше да я има когато пожелае. Държеше единствено тя да определя часа на срещите. Логично възникна въпросът какво е правила преди, когато го виждаше далеч по-рядко? В крайна сметка реши, че е по-добре да не знае… Защо да разрушава илюзията, която му действаше така добре?
Болката стана достатъчно силна, за да го накара да простене. Членът му помръдна и започна да се развива като змия, душата му се изчисти от всички спомени за мъка и унижение. Болката продължаваше да нараства. Беше особена, изтънчена болка, която бавно се доближаваше до границите на екстаза. После двете усещания се смесиха, превръщайки се в ярък пламък на насладата, бликащ от слабините му…
От устата му излитаха тихи стенания, а Лонда го обработваше така, както само тя умееше. Потта й капеше върху гърба му като разтопен восък, всяка капка беше пропита от мъчителна наслада. После, приведена над него като гигантски рак, тя направи нещо, от което очите му почти изскочиха. В гърдите му се появи могъща вибрация, имаше чувството, че всеки миг ще припадне. Но това, както винаги, не стана… То би означавало край на влудяващото й докосване, край на мъчително сладката болка… Нещо, което Акинага не можеше да си позволи… Продължаваше да се гърчи на колене и лакти, — зъбите му яростно проскърцваха. Още малко, още съвсем мъничко!…
До ушите му долетя странен звук, коренно различен от това, което вършеше Лонда. Беше остър и металически, като изщракване на ключалка.
— Какво става? — замаяно промърмори той.
— Нищо — отвърна Лонда и заби токчето си до дъно. В устата му нахлу особеният горчиво-сладникав вкус, който предвещаваше кулминацията.
Изщракването се повтори, Акинага смътно се запита дали Лонда беше заключила вратата. Разбира се, успокои се той. Тя винаги го прави. Но този път… Дали наистина чу превъртането на ключа в бравата? Или…
Насълзените му очи се спряха на чифт скъпи черни обувки, излъскани до блясък. Бяха мъжки, нямаха нищо общо с обувките, на Лонда.
— Кой? Какво?… — объркано изломоти Акинага. Направи опит да смени позата, но погледът му стигна едва до маншетите на безупречно изгладен панталон. Лонда го притискаше в желязна хватка.
— Радвам се да ви видя, Акинага-сан — прозвуча плътен мъжки глас.
Потънал дълбоко в еротичната мъгла, Акинага направи отчаян опит да се съсредоточи. Но Лонда го притискаше здраво, кръвта във вените му полудя, тестостеронът в нея виеше и пропукваше като гигантски горски пожар.
— Кой…? — едва успя да изпъшка той.
— Казвам се Майкъл Леонфорте — отвърна мъжът. — Може би сте чували името ми.
Акинага направи опит да поклати глава — нещо, което, разбира се, не му се удаде.
— Не — промърмори той.
— Това няма значение — продължи неканеният гост, обувките му леко помръднаха. — Аз съм слушал много за вас, хрумна ми, че можем да направим съвместен бизнес… Положително бихме имали полза един от друг…
— Не ми трябва… никаква полза.
— Трябва да се видите отстрани, Акинага-сан — засмя се Майк. — Позата ви е страхотна! Сигурен ли сте, че нямате нужда от помощ?
— Ще ви убия! — скръцна със зъби Акинага. — И двамата!
— С токче в задника? Съмнявам се…
— Ако наистина сте чували за мен…
— Да, да… — прекъсна го Майк. — Зная всичко за Якудза. Но вие вече съвсем не сте това, което бяхте… Вътрешният съвет на Кайшо го няма, издухан като есенни листа… И какво остана? Властта ви вече не съществува и никога няма да се върне… Тя е изцяло в ръцете на Никълъс Линеър и вашия Кайшо — Микио Оками… Опитът ви да свалите Оками беше грешка. Изпратихте убийците си да го ликвидират и той се принуди да потърси закрилата на Никълъс — син на неговия стар приятел и партньор полковник Денис Линеър… Погрешен ход, Акинага-сан. Твърде погрешен… Линеър почти ви унищожи, в момента стискате душата си в зъбите…
— Какво правя?
— Американски жаргон, Акинага-сан. Означава, че сте на ръба на отвъдното…
— Нищо подобно. Разполагам с достатъчно връзки и власт, именно те ме измъкнаха от затвора. Съмнявам се вие да сторите същото при подобни обстоятелства…