— Аз изобщо не бих позволил да се окажа в подобни обстоятелства — язвително отвърна Майк.
— Приказки! — презрително изсумтя Акинага. — Обичайният атрибут на глупаците!
Главата му рязко отскочи нагоре, зъбите му изтракаха. Очите му се заковаха в хладното лице на Майк Леонфорте, който го беше дръпнал за косата.
— Глупак си ти, приятелю! — изръмжа американецът. — Вирнал си задник и мислиш, че използваш жената, която почти не познаваш!
— Какво искаш да кажеш?
— Лонда работи за мен, ето какво. Пратих я да те омайва веднага след като видях с какви очи я зяпаш в клуба… — главата му се поклати с недоумение. — Но все още не разбирам как е възможно да се преценяват нещата според количеството на болката и удоволствието… Този начин на мислене ми е непонятен. Аз добре познавам могъществото на човешкия мозък, съзнавам напълно огромния му потенциал… И именно затова не мога да ти простя начина, по който изпусна властта си… — Придърпа главата на Акинага към себе си и попита: — Нима си сляп? Аз съм шогун тук, в твоя дом. И ти ми се покланяш!
Акинага не отговори нищо. Този властен и очевидно налудничав тип започна да го интригува.
— Фридрих Ницше казва, че у всеки човек се крие както творецът, така и творението — продължаваше Майк. — Разбираш ли какво означава това, Акинага-сан? творението е суровината, глината на съществуванието. В нея се съдържат частици от други времена и друг живот, мръсотия, безумие и хаос, прекомерно удоволствие и непоносима болка… Но творецът е съвсем, друго нещо: той създава образите, превръща глината и хаоса в нещо повече от глина и хаос, оформя характери в пресата на болезнения си опит. Извлича божественото от суровината, разкъсва я, мачка я, формира я наново, нагорещява я до блясък… Така новото творение се пречиства и достига друга, по-висша и по-добра фаза на съществувание!
Майк пусна косата му, в същото време Лонда отдръпна крака си. Акинага се просна по гръб, от гърдите му излетя болезнен стон, очите му се втренчиха в лицето на неканения гост.
— Не говориш като итеки — отбеляза задъхано той. — И не мислиш като итеки… — Помълча за момент, после добави: — Бих могъл да те убия. Тук, още в този миг. И окото ми няма да мигне…
— Приказки! — приклекна до него Майк. — Обичайният атрибут на глупаците!
Акинага отметна глава и се разсмя. Дрезгавите звуци отекнаха в тихия апартамент.
— Искам саке! — обяви той.
Лонда изчезна по посока на кухнята, а той се надигна до седнало положение и каза:
— Ти наистина си необикновен човек. Чудя се откъде си се появил…
— От казана на опита…
— Добър отговор — одобрително кимна Акинага.
Заедно с оризовото вино Лонда донесе и копринена роба, която наметна върху раменете на домакина. Той проговори отново едва когато всеки от тях беше опразнил по три чашки алкохол:
— Спомена нещо за взаимна полза между нас…
— Аз искам нещо от теб, ти искаш нещо от мен… Най-простият бартер на света.
Акинага внимателно го погледна:
— Доколкото усещам, ти не си по простите неща… Но можеш да продължаваш, слушам те с огромно внимание.
— Този път нещата наистина са прости — погледна го в очите Майк. — Искам достъп до „Сато интернешънъл“.
За момент тишината в апартамента стана абсолютна, кънтяща от напрежение. После Акинага избухна в остър, неприятен смях, от очите му потекоха сълзи.
— Това ли е всичко? — изхълца той, посочи отстъпилата в мрака на стаята Лонда и избърса скулите си: — Страхувам се, че чукаш на погрешна врата и способностите на тази хубавица са отишли напразно… Аз самият мечтая за достъп до „Сато“, но за съжаление го нямам…
Майк невъзмутимо напълни чашата си със саке.
— Ще ти разкажа една история — започна той, без да показва с нищо, че е чул последните му думи. — Случила се е преди десетина години. Един амбициозен помощник-оябун мечтаел да застане начело на клана си, който, останал без водач, попадал под все по-силното влияние на клана Ямаучи. Решил да сключи сделка, която, откровено казано, членовете на Якудза сключват всеки ден помежду си… Но тази сделка младият мафиот сключил не с японец, а с итеки. Известен чужденец, собственик на международен бизнес и много промишлени предприятия, който искал да се настани в Япония, без да попада под ударите на протекционистични закони, наказателни мита и бюрократични спънки. Именно такъв бил човекът, приел да направи помощник-оябуна богат, като го пусне да действа на Токийската фондова борса…