Акинага помълча, отправил замислен поглед в осветената статуя на генерал Ноги зад прозореца.
— Поучителна история — промърмори най-сетне той. — Но не виждам какво общо има тя с мен…
— Почакай, още не съм свършил — хищно се усмихна Майк. — Помощник-оябунът взел всички мерки да прикрие незаконните сделки — открил си сметка в авторитетна брокерска фирма, наел собствен брокер и му поверил малка сума лични пари, с които да оперира. Междувременно сумите от незаконните сделки влагал по сметка на синовете си близнаци… — Чул последните думи, Акинага видимо потръпна. — Сега вече виждаш ли какво общо има с теб тази история, Акинага-сан? — изви глава Майк, почака малко за отговор и продължи: — Виждаш, че съм прилежен изследовател на човешкото поведение. И затова зная какво най-много от всичко на света желаеш ти…
— Какво? — вдигна глава Акинага, а Майк веднага отбеляза унилата нотка в гласа му.
— Продължение на рода ти, на доминиращата му роля в подземния свят на тази страна. Искаш синовете ти да управляват клана Шикей, след това техните синове и така нататък… Да се създаде династия, която да съперничи на шогуната Токугава, управлявал Япония в продължение на двеста години…
— Мисля, че дълбоко се заблуждаваш — кротко отбеляза Акинага.
— Значи съм се изложил — сви рамене Майк. — Но въпреки това нека изиграя козовете си, Акинага-сан. Ей така, за удоволствие на дявола! Случайно притежавам документи, които доказват онези незаконни сделки. Те вече не могат да навредят на чуждестранния капиталист. Името му е Родни Къртц и миналата седмица го сполетя най-лошото… Аз бях близък с жена му. Къртц сериозно я подценяваше. Докато аз му слагах рога, тя с удоволствие и радост издаваше тайните му… — Майк махна с ръка: — Но това е друга история. Да се върнем на твоя случай. Признавам, че връзките и контактите ти в правораздавателната машина на Япония са големи и имаш всички шансове да се измъкнеш с минимално наказание… Някоя по-солена глоба например, която ще платиш, без да ти мигне окото, нали? Но близнаците ти едва ли ще имат толкова късмет. Връзките ти вероятно ще им осигурят известна закрила, но репутацията им ще падне до нулата. Никога няма да станат оябуни на клана Шикей, нито пък на друг мафиотски клан.
Майк извади дебела пура и се залови да я пали. Така искаше да даде на Акинага достатъчно време за оценка на обстоятелствата.
— Само пръста си да помръдна и ще бъдеш ликвидиран! — изръмжа старият оябун.
— Не се съмнявам в това, Акинага-сан — отвърна Майк. — Но обстоятелствата са срещу теб. Танака Гин се е лепнал за задника ти и няма да миряса, преди да те види отново зад решетките.
— Майната му на Гин! — изрева Акинага. — Ще се погрижа за него!
— После идва ред на проблема с Никълъс Линеър — невъзмутимо продължи Майк. — Той е близък с Микио Оками, което означава, че автоматически става и твой враг. — Подръпна да разпали пурата си и добави: — Мисля, че имаш нужда от нови съюзници, Акинага-сан. Съюзници, които мразят Оками и Линеър не по-малко от теб… Съюзници, чийто философски мироглед е близък до твоя…
— Като теб! — втренчено го изгледа Акинага.
Майк леко се поклони, очите на Акинага за миг се преместиха по посока на Лонда.
— Ти изигра добра ръка, итеки — промърмори той и на лицето му се изписа горчива усмивка. — Е, защо пък да не опитаме? И без това загубих всичко наведнъж, без дори да се замислям…
Майк допълни чашата му, после вдигна своята:
— Да пием за новия съюз!
Двамата отпиха по глътка под погледа на Лонда, неподвижна като статуя.
— А сега да поговорим за твоя човек в „Сато интернешънъл“ — делово рече Майк.
Акинага дълго мълча. Не беше от хората, които лесно се разделят със своите тайни.
— В „Сато“ работи един човек на име Канда Тьорин — най-сетне промълви той. — Успя да спечели доверието на Танцан Нанги, докато Линеър беше в чужбина. Той е моят човек…
Девета глава
Уест Палм бийч | Токио
— Откъде докопа тоя пистолет? — ревна Чезаре.
— От колекцията ти, откъде другаде! — троснато отвърна Веспър. — Как иначе ще се защитавам?
— Аз за какво съм? — продължаваше да кипи той. — Не ти трябва никакъв пистолет!
Гневът му беше толкова силен, че пробуди любопитството й.
— Както видя — свърши ми добра работа — отсече тя. — Какъв ти е проблемът?
— Ще ти кажа какъв е шибаният ми проблем! — прогърмя той. — Ти си ми проблем! Мразя, когато жените носят оръжие! Ясно ли ти е? — плесна се по челото и съкрушено продължи: — Господи Исусе! И слепците знаят, че на тоя свят има правила, които не трябва да се нарушават! Мъжете вършат мъжката работа, жените — женската! Жените не се разхождат с патлаци и не гърмят по хората! Исусе! Това е ясно като бял ден!