Тя се завъртя пред него като опитен фотомодел от модните списания „Вог“ и „Космо“. Направи го много професионално, много секси. Пол се принуди да си напомни, че това момиче още няма седемнадесет, но гледката пред очите му съвсем не потвърждаваше този факт.
— Разбира се — дрезгаво отвърна той. — Изглеждаш отлично…
Тя се приближи и седна на леглото до него. Погледна го в очите и каза:
— Защо не облечеш банския? Искам да поплувам…
— Как така защо? — зяпна насреща й той. — Нали ме гледаш?!
— Че какво от това? И друг път съм го виждала…
— За Бога, дете! — тръсна глава Пол. — Поне се обърни!
Тя се подчини и той забързано навлече банския, ужасен от мисълта, че момичето всеки момент може да се обърне. Не му беше много лесно, тъй като, за свой огромен ужас, очите му видяха как членът му започва да набъбва. Господи Исусе! И това ли трябваше да стане?!
— Готово.
Главата й рязко се извърна, от устата й се разнесе кикот:
— Страхотен си, няма що!
— По-добре наметни нещо! — сопна й се той, малко по-рязко, отколкото би желал.
Очите й се сведоха по гъвкавото тяло:
— Не ме ли харесваш?
— Проблемът е, че прекалено много те харесвам! — извъртя очи той.
Тя прехапа устни и се замисли. После стана, отиде до огледалото на тоалетката и прокара ръце по бедрата и плоския си корем.
— Знаеш ли, миналата година бих дала всичко, за да бъда по-слаба… Ама абсолютно всичко! Пръст, око, каквото се сетиш… Исках да бъда болезнено слаба!
— Това ми звучи прекалено.
— Но е истина — обърна се към него тя. Имаше онзи открит и честен поглед, който винаги създава проблеми на притежателите си, решили да излъжат или скрият нещо от другите. — Тялото ми беше единственото нещо, с което разполагах изцяло… Всичко останало беше под контрола на родителите ми, а те никак не се разбираха… — от устата й излетя горчив смях. — Това едва ли е най-точният израз, тъй като на практика те водеха една безкрайна война… Мама е прекалено умна и си имаше собствен живот, а татко… Той пък реши, че трябва да я наказва за ума… Биеше я непрекъснато!
— Разбирам — кимна с леко притеснение Пол.
— Тогава си внуших, че ако стана слаба и тънка като вейка, нещата между мама и татко ще се оправят — продължи Франси и, му отправи изпълнен с подозрение поглед. Вероятно очакваше подигравки. — Това беше нещо като сделка с Бога. Измина дълго време, преди да разбера, че съм направила сделка не с Бога, а с най-лошата и най-мрачна страна на собствения си характер… Защото на практика се самонаказвах заради скандалите на моите родители…
Пристъпи напред и се просна на леглото. Толкова близо до Пол, че той неволно се отдръпна, сякаш опарен от буен пламък.
— Намразих себе си, най-вече тялото си… — продължи момичето. — Вероятно по тази причина сега се гордея с него и искам да го показвам…
— В това няма нищо лошо — въздъхна Пол. — Но трябва да го показваш на младежи на твоите години… — Тя се засмя и той побърза да замаже гафа. — Искам да кажа, че не трябва да го показваш на всеки… Помниш ли какво ти казах снощи? Не бързай да остаряваш. В живота на възрастните има доста неприятни неща… — Погледна часовника си и скочи на крака. — Хайде, да вървим да поплуваме!
Франси се оказа истинско земноводно. Наблюдавайки я във водата, Пол неволно започна да я сравнява с дресираните делфини, които беше виждал в аквариума на Кони Айлънд. Гладкото й тяло се плъзгаше с лекота в бистрата вода, гмуркаше се, изскачаше на повърхността, играеше с примитивно удоволствие. Плуваше в кръг около него, дългата й червеникава коса се влачеше след нея като опашка на екзотичен звяр, като перката на някоя от златните рибки, изрисувани върху банския му. Моментално го намрази, особено след като видя, че се издува отпред от мехурчетата въздух.
Най-накрая се умори и бавно се оттегли до стената на басейна. Очите му внимателно опипаха фигурите на пазачите, които охраняваха имота и къщичката за гости. За момент се запита какво ли става в онази спалня между Гадняра и Маргарет Голдони де Камило, после тръсна глава и се извърна към Франси, която изплува на метър от него като жизнерадостен кит.
— Какво ти стана? — извика тя. — Много бързо се отказа!
— Предполагам, че съм остарял — направи гримаса той.
Тя направи един кръг, той остана да я гледа с лакти върху месинговия парапет. Тялото й с лекота пореше бистрата вода. Приближи се към него, бедрата й се разтвориха, краката й стъпиха на дъното от двете му страни.
— Не е това — поклати глава Франси. — Ти просто не умееш да се забавляваш.
Той отвори уста да възрази, после изведнъж я затвори. Момичето беше право. Стройното й тяло излъчваше леки вълни, които неусетно се превръщаха във вибрации и го докосваха право в сърцето.