— Конфуцианското унижение е добра форма на прикритие — одобрително кимна Майк. — Но под покорната маска на Конфуций се крие нещо съвсем друго и аз го виждам!
— Как не — въздъхна Оками. — Ти виждаш и знаеш всичко!
Майк натисна спусъка на пистолета, разнесе се тихо пропукване, като въздишка. Ръцете му успяха да подхванат тялото на Оками, което политна към пода.
— Точно така: Всичко! — прошепна той с фанатичната вяра, че е успял да спре подвижните пясъци на времето и мигът на триумф ще продължи вечно.
Поради инцидента с Йоши, Никълъс закъсня с почти 40 минути за срещата с Оками. Когато най-сетне стигна до музея „Шитамачи“, вратите бяха затворени и Оками не се виждаше никъде. Потърси го чрез пейджъра на „Кибер-нет“, но на адреса му никой не отговори. Остави му послание, после се свърза с министерството на финансите. Оттам съобщиха, че Йо Хитомото — подкрепяният от Оками кандидат за министър-председател, е извън службата и няма да се върне до края на работното време. Това беше всичко, което можеше да стори. Пусна една въздишка и отново яхна кавазакито.
Според Тенто, собственика на стриптийз клуба „А Бас“, жената на име Лонда живееше в Мегуро — един от ниско разположените и изключително гъсто населени квартали в западните покрайнини на Токио. Основна забележителност там беше построеният във формата на замък хотел „Мегуро клъб Секитей“ — любимо място за тайни срещи на влюбените…
Никълъс се добра дотам с цената на доста усилия, тъй като Кшира продължаваше да замъглява непосредствените му възприятия. За сметка на това му предлагаше други — далеч по-странни и необичайни. Например общ поглед към Токио, свит до размерите на пощенска марка, но въпреки това съвършено ясен. Усещаше пулса на града на всяка улица и алея, виждаше енергията, която кара хората да напускат едно място и да вървят към друго… Това беше чисто психическа енергия, която нямаше нищо общо с енергията на електричеството — движеща сила на милионния град. Кръвта му пулсираше в такт с тази енергия — мракът на Кшира изпускаше тъмно сияние…
При едно от честите си спирания чу жуженето на „Ками“ в джоба на якето си. Извади го и видя, че го търси Канда Тьорин. Не се включи, нямаше настроение за разговор с младия сътрудник на фирмата.
В крайна сметка Кшира започна да го напуска, кръвта му се освободи от прекомерното количество адреналин. Пристигна на търсения адрес и слезе от мотоциклета. Мегуро трудно можеше да се нарече престижен квартал, а улицата на Лонда съвсем не беше от най-добрите тук. Наблъсканите една до друга неугледни постройки бяха рожба на следвоенния бум в жилищното строителство, отблъскващите им фасади бяха покрити с дебел слой сажди и прах. Паркирал пред блок, който спокойно би заел призово място по запуснатост и грозота, той привлече вниманието на групичка рокери на ъгъла, облечени в кожени якета с никелирани дрънкулки по тях, яхнали мотоциклети от най-различни марки и кубатура.
Откри домоуправителя в приземното му апартаментче вдясно от входа. Изглежда го вдигна от сън. На лицето му се изписа видимо раздразнение. Отрече да познава жена на име Лонда, която работи през малките часове на денонощието. Колкото повече го разпитваше Никълъс, толкова по-враждебно ставаше поведението му.
— Нямам какво повече да ти кажа, мелез! — отсече накрая той и затръшна вратата под носа на Никълъс.
Двама от рокерите се бяха изправили пред кавазакито на тротоара и открито му се възхищаваха.
— Страхотна машинка! — изрази одобрението си единият — нисък, набит младеж с халка на носа, стърчаща във всички посоки снежнобяла коса и пъстри очи. Тялото му беше извито като въпросителен знак, на гърба на коженото му яке беше пришит националният флаг с изгряващото слънце. — Като гледам, доста си се потрудил по нея… — добави той и хвърли кос поглед към Никълъс.
— Два месеца — отговори Никълъс. — Плътно бачкане, от сутрин до вечер…
Рокерът кимна и посочи с ръка на колегата си някои от по-важните нововъведения по двигателя. После вдигна глава, очите му се присвиха:
— Викат ми Кава… Намери ли това, което търсиш?
— Не — призна Никълъс. Нямаше никакъв смисъл да увърта, присъствието му тук беше толкова ярко, колкото присъствието на американец на турнир по сумо. Очите му пробягаха по лицето на младежа. Името „Кава“ означаваше кожа… — Често ли се навърташ тук?
— От време на време — уклончиво отвърна онзи и това предизвика смеха на приятелите му.
— Познаваш ли жена на име Лонда? Обикновено работи нощем…
— Работи, при това здравата! — презрително изръмжа Кава. — Живееше тук допреди два месеца, после изчезна. Говори се, че пипнала някакъв баровец…