— Господ слага юзди на фанатиците — обади се Бърнис.
Новодошлият сграбчи ръката на Полковникът и енергично я разтърси:
— Казвам се Пол Матачино, но всички ми викат Черния — ухили се той. — Заради матовата ми кожа… Един Бог знае откъде съм я наследил. Може би от африканските мури, появили се в Европа през Агридженто…
— Много си словоохотлив, Пол — направи му забележка Бърнис. — Полковникът е зает човек…
— Зная — отново се ухили Черния и намигна на Полковника. — Нали именно затова е тук?
— Пол! — намръщи се Бърнис и изведнъж заприлича на загрижена гувернантка.
— Добре, добре — въздъхна онзи, разбрал, че е време да се залавя за работа. — Използвам една мрежа на моята фамилия тук, целта ми е да стигна до Макейб. Трябва ми, защото с негова помощ ще направя контакт с един куп баровци във Вашингтон. За това плащам скъпо и прескъпо, но няма как. Моята мрежа му предоставя всички поверителни сведения за командването на Окупационната армия…
— Сенатор Макейб прави досиета на всички висши офицери в армията на САЩ — обади се Бърнис. — Наскоро признал пред Пол, че с помощта на завербуваните военни започва да изготвя досиета на служителите от Държавния департамент…
— Гадно копеле! — изръмжа Пол.
Полковникът механично погледна Бърнис, но игуменката с нищо не показа, че забелязва сквернословията на мафиота. Много странна монахиня, рече си той.
— Но Макейб има и положителните си страни — промърмори Черния. — Чрез него получавам достъп до хората, които управляват… Нямам отношение към политиката му, но напоследък започвам да се тревожа. Особено след като чух за намерението му да вкара законопроект за проверка произхода на всички държавни служители. Това е гадна работа и не искам да имам нищо общо с нея…
— Вече имате — напомни му Полковника.
— Може би се престарахме — призна с въздишка Бърнис.
Изявлението на деня, помисли си Полковника, а на глас подхвърли:
— Това ме подсеща да ви задам един друг въпрос: какво правите вие в едно легло с мафията?
— Хей, приятел! — изгледа го кръвнишки Пол. — Внимавай как се отнасяш с игуменката!
— Млъквай, Пол! — сряза го Бърнис.
— Не искам да проявявам неуважение, но от моя гледна точка този съюз е меко казано странен…
— Непочтен вероятно е по-точната дума — усмихна се Бърнис.
— И тя ми мина през главата — призна Полковника.
— Хей, какви ги дрънкате? — повиши тон Черния и размаха дебелия си показалец. — Трябва ли да ви напомням, че моята фамилия е поддържала контакти с ордена на Дона ди Пиаве в продължение на десетилетия? — приведе се напред, великолепно скроеното сако се набръчка. — Фамилията Матачино има връзки, полковник! — Пръстите му се вкопчиха един в друг и бавно се разклатиха пред лицето на госта. Здраво преплетени връзки, които дори не можете да си представите!…
— Ние също имаме полза от хора като Матачино — разпери ръце Бърнис. — Просто защото сме женски орден и контактите ни са генетично ограничени… Преследвани сме в продължение на векове под една или друга форма… — Яркосините й очи се забиха в неговите, Полковникът неволно се запита дали и тя е наясно с еврейския му произход. — Но Бог е милостив и орденът на Дона ди Пиаве оцеля… Ние вършим Неговите дела, а Той ни дава сила…
— Превъплътена от фамилията Матачино — отбеляза Полковника. — Нима искате да кажете, че Бог иска да сключите съюз с гангстери?
— Всички сме Негови чада, полковник — усмихна се Бърнис. — Затова не бива да обръщаме гръб на грешниците. Те имат нужда от нашата утеха. В замяна правят дарения на църквата, занимават се с благотворителна дейност. И по този начин предпазват много хора от лапите на злото…
— Като съдират кожата на други — поклати глава Полковника.
— Вече те предупредих! — скочи на крака Пол Матачино. — Няма да търпя повече подобни… — прехапа устни да си спести прилагателното, поклати глава и въздъхна: — Цялата тая работа е една шибана грешка! Знаех си аз!
Бърнис запази спокойствие, очите й не се отделяха от лицето на Полковника. Изчака да отмине гневното избухване на Пол Черния и меко промълви:
— Всички сме грешни, полковник… Нима ще хвърляте камъни по себеподобните си?
Усетил правотата в думите й, Полковника замълча. Наистина нямаше право да бъде съдник на тези хора, особено след като сам нарушава законите и дори убива в името на своите убеждения… Нима не прибягва до услугите на Якудза? Нима не е в едно легло с тях, за да постигне целта си?