— Какво искате от мен? — глухо промълви той.
Пол Черния смаяно го погледна, после премести очи към Бърнис.
— Имаме нужда от помощта ви за задържане на нещата. Получихме своето от сенатора Макейб, но с тревога следим все по-истеричните му антикомунистически изяви — в гласа на Бърнис се появи заповедническа тежест. — Кампанията му за гонене на вещици е заплаха за нас.
— Крайно време е да го размажем! — изръмжа Черния и стовари огромния си юмрук върху масата.
— Затова ли искате моята помощ? — вдигна вежди Полковника.
— В началото на другата седмица Макейб пристига в Токио — съобщи Бърнис.
— Прекрасно! — промърмори Полковникът и се надигна от мястото си. — Ще извадя пистолета и ще му видя сметката!
— Мадона! — проплака Пол Черния и отчаяно се плесна по челото. — Защо ни трябваше да се занимаваме с тоя тип, Бърнис?
Тя изви глава да го погледне и замислено отвърна:
— Защото без него няма да направим нищо… Никой от нас не може дори да припари до сенатора Макейб.
— Дявол или не, аз не искам да имам нищо общо с това убийство! — отсече Полковника.
— Какво убийство? — размаха ръце Пол. — Кой, по дяволите, е споменал тук за някакво убийство?
— Нали сам каза, че е време да го размажеш — припомни му Полковника.
— Да, но…
— Моля, седнете! — обади се заповеднически Бърнис. — И двамата!
Изчака ги да се подчинят, после спокойно се извърна към госта:
— Полковник, ние трябва да неутрализираме сенатора Макейб и това е всичко. Не е нужно да го убиваме, достатъчно е да го лишим от влияние…
Полковника дълго мълча. Ръцете му механично тъпчеха лулата. Най-накрая запали, изпусна облаче ароматен дим и вдигна глава:
— Това би могло да се уреди… Но на определена цена.
— Парите не са проблем — нетърпеливо подхвърли Пол.
— Не ставай смешен, приятелю — изгледа го ледено Бърнис. — Полковникът е прагматичен мъж, парите едва ли ще имат място в нашето споразумение…
— Че какво друго? — объркано я погледна Пол.
Полковникът изчака малко, после вдигна глава:
— Първото ми условие е да се срещна с Фейт…
— Не! — изрева Пол. — В никакъв случай! Фейт е извън тази сделка!
Полковникът се извърна да погледне Бърнис.
— В случая Пол е прав — каза тя. — Освен това Фейт отдавна се върна в Щатите.
— Само тя е в състояние да потвърди това, за което говорим.
— Виждаш ли? — размаха ръце Черния. — Тоя тип не вярва нито дума на това, което му казахме! — Извърна се към полковника и гневно просъска: — Имаш думата й, да те вземат мътните! Забрави ли, че е монахиня?!
— Достатъчно, Пол!
Едрият мъж се извърна към спуснатата завеса на прозореца и стисна зъби. Очите му хвърляха мълнии.
— Страхувам се, че по този въпрос не можем да се пазарим, господин полковник! — твърдо изрече Бърнис. — Фейт просто я няма и вие трябва да се примирите с този факт!
— А давате ли си сметка какво искате от мен, сестро? Нима то е по-различно от бруталното убийство? Вие просто искате да взема живота на сенатор Макейб! Защото без кариера и със съсипана репутация той вероятно ще опре дулото в слепоочието си!
— Това би било идеалното разрешение за всички! — обади се откъм прозореца Пол. — Този маниак е истински дявол! Казвам това, защото съм му сърбал попарата!
Бърнис и Полковника не му обърнаха внимание.
— Представяте ли си какво може да направи с Америка човек като Макейб — промълви тя. — Ще я разкъса на парчета! Няма да го спрат нито приятели, нито семейство, десетки и стотици хора ще бъдат съсипани!
— Представата няма да ни помогне — поклати глава Полковника. — Нещата опират до нещо съвсем просто: вие искате от мен да разчистя мръсотия, в чието натрупване имате пряко участие…
— Нищо подобно — поклати глава Бърнис, извърна се към вратата и леко повиши глас: — Ейко-сан!
Японката влезе, подаде на Бърнис някаква папка със зелени корици и побърза да напусне помещението, без дори да погледне към Линеър. Така бягат хора, станали неволни свидетели на тежка катастрофа.
Бърнис мълчаливо протегна ръка и Полковника взе папката. Имаше чувството, че кориците й парят.
— Но какво правиш?! — промърмори Пол Черния и напусна мястото си до прозореца. — Нали се бяхме разбрали, че…
Бърнис вдигна ръка, в сочния контраалт на гласа и се появи стоманена нотка:
— Той заслужава да научи всичко.
Полковникът с трепет разгърна папката. Вътре имаше материали за Г-2, които добре познаваше. От устата му излетя въздишка на облекчение, ръцете му запрелистваха материалите. Така стигна до последната страница, към която бяха прикрепени два обикновени бели листа, подпечатани с официалния печат на Г-2. Прочете съдържанието им и ужас стисна сърцето му. На първия лист беше описано съдружието му с Микио Оками, при това до последния детайл. Заглавието на втората страница беше такова, че нямаше смисъл да продължава: