Еврейското минало на полковник Линеър.
Думите пламтяха върху хартията с огромна сила, сякаш бяха написани с живи въглени, а не от обикновена пишеща машина. В главата му нахлу част от монолога на Ричард III:
Убийство, грозно и отвратително!
Всичките грехове на света се надвесиха над банката в съдебната зала и закрещяха:
„Виновен, виновен!…“
— Това е екземплярът, който се съхранява в канцеларията на Г-2 — меко поясни Бърнис. — Сенаторът вече притежава копие от него, предостави му го Пол… — Полковника вдигна глава и срещна твърдия поглед на блестящите й очи. — Предполагам, че си давате сметка какво ще стане, нали? Вие сте евреин. Макейб ще ви обвини в сътрудничество с комунистите по простата причина, че няколко известни евреи са демонстрирали връзките си с тях… Още повече, че вие сте британски гражданин, съумял да получи висок пост в Окупационната армия. Дори само този факт вече предполага, че доста хора във Вашингтон ви ненавиждат… Те с удоволствие ще пируват над гроба ви. — Протегна ръка и взе папката. — Сега вече заплахата е съвсем непосредствена, господин полковник. Защото и вие ще се окажете сред хората с разбити кариери… Въпросът става личен.
— А Г-2? — прочисти гърлото си Полковника. — Запознати ли са неговите ръководители със съдържанието на тази папка?
— Още не, очакват допълнителни сведения — Бърнис откачи последните два листа и ги размаха във въздуха. — Искате ли да ги унищожим?
Полковникът мълчаливо кимна, извади тежка сребърна запалка и щракна капачето. Пламъците жадно погълнаха компрометиращите материали.
Съвестта ми има хиляди езици, всеки с по няколко отвратителни пипала… Те съскат и се гърчат, обвинявайки ме в насилие…
Колко е бил прав Ричард III, въздъхна Полковника, докато очите му следяха как Бърнис пуска пепелта в сребърния поднос за чай.
— Жребият е хвърлен — прошепна игуменката и старателно се прекръсти. — Сега трябва да решим какво ще правим по-нататък…
Майор Джак Доноу влезе в задните стаички на торукото в отлично настроение.
— Познайте кой ще гостува на Г-2 идущата седмица — усмихна се на Полковника той. — Информацията е строго секретна, но аз ще…
Думите замряха в гърлото му, очите му се оцъклиха. Беше толкова смаян, че дори не помръдна, когато тялото на Полковникът се стрелна напред и го прикова към стената. Болезнено удари главата си, зъбите му изтракаха, пред очите му затанцуваха звезди. Преди да разбере какво става, Полковника придърпа с крак близкия стол и го бутна да седне. Неволно стисна клепачи, сякаш искаше да прогони тежък кошмар. Остро металическо изщракване обаче го накара веднага да ги отвори.
— Но какво…?
Не успя да довърши, тъй като дулото на собствения му служебен револвер се оказа дълбоко натикано в устата му. Вкусът и дължината му накараха стомаха му да се свие. Исусе Христе, искаше да извика той. Всемогъщи Исусе на кръста!
— Ще броя до три — изръмжа в ухото му Полковника. — После ще намажа стената с мозъка ти! Ясно ли е, Доноу?! — Майорът замръзна на мястото си, сякаш това беше единственият начин да се спаси. — А след това ще тикна този револвер между пръстите ти, ще пръсна красивите снимки из стаята и ще повикам военната полиция! Нека сами си направят заключението…
Конвулсии пробягаха по тялото на Доноу, стори му се, че всеки момент ще повърне.
— Хайде, направи го! — изръмжа Полковникът и тикна дулото още по-навътре. — Тъкмо ще се задавиш в собствените си нечистотии!
Майорът успя да се овладее.
— Ти ми погоди тоя номер, нали, Доноу? — изсъска Линеър. — Какво те накара да рискуваш толкова? Нима си въобразяваше, че няма да видя досието, което си ми съставил? Мръсно фашистко копеле!
Дулото рязко излезе от устата на нещастника, последва оглушителен плесник, който го събори от стола. Доноу се сви в ъгъла на помещението, прибра колене към гърдите си и започна да плаче.
Лицето на Полковникът се сбърчи от отвращение. Обърна стола и го яхна, очите му не изпускаха сгърчената на пода фигура.
— Чакам, майоре! — заплашително изръмжа той.
Доноу подсмръкна и изтри носа си в ръкава на униформата.
— Бях… Бях уплашен… Не знаех какво друго да сторя. Трябваше да се спася по някакъв начин…