— Аз не съм курва! — прошепна тя и в очите й отново се появи обидата.
— За мен това е без значение — отвърна той и погледна към малката статуетка на Мадоната върху рафта. — Не си изгубила вярата си…
— Не съм — кимна тя, проследила погледа му. — Вярвам в Бога, но презирам мъжете… — ръката й се протегна да го докосне. Очакваше отново да види гладната похот в погледа й, но се излъга. Едва сега разбра, че тази жена не очаква да получи секс, за нея подобна стока нямаше никаква цена…
Усмихна се, взе ръката й и я целуна. После бавно се изправи:
— Минава осем, трябва да вървя… Тя се извърна да го погледне.
— Първо се измий. Приличаш на човек, който е водил тежка битка.
Очите му замислено се спряха върху лицето й. В мен се крият много тайни… Колко много?
— Имаш ли представа защо би искал да ме убие Йоши — твоят колега от „Пул Марин“? — изведнъж попита той.
— Моля?
— Днес двамата с него си поиграхме на една опасна игра с мотоциклети — поясни Никълъс. — Той караше полицейска машина и от начина, по който ме преследваше, стигнах до извода, че е доста решителен човек…
— Нямам представа — объркано го погледна тя. — Какво стана?
— Нищо особено. Просто аз успях да мина през една дупка, а той — не…
— Радвам се, че нищо ти няма — прошепна тя. Недоумението в очите й изглеждаше истинско. — Но за Йоши не зная нищо. Нямам представа какво е искал да постигне…
За разлика от нея Никълъс имаше представа, при това съвсем конкретна. Хонико, Йоши и „Пул Марин“ бяха брънки от веригата, която държеше Майк Леонфорте. По всяка вероятност именно той е собственик на луксозния ресторант. Малката игра с Хонико му позволи да уточни това, което искаше да знае: тя наистина няма представа за действията на Йоши. Все още не можеше да й се довери изцяло, но вече усещаше, че макар и в лагера на врага, тази жена не е истинският враг.
— Управителният съвет на „Денва партнърс“ настоява за незабавна среща — каза Канда Тьорин, посрещнал Никълъс пред кабинета му. Етажът беше оживен, хората от нощната смяна работеха с пълни сили. — Опитах се да ви открия чрез „Ками“, после реших да ви изчакам…
— „Денва“ ще почака — кратко отвърна Никълъс и се зае да преглежда електронните съобщения, съхранени от компютъра. Нови проблеми в Сайгон, положението в Южна Америка е все така нестабилно. Три последователни съобщения от Терънс Макнотън — човека на „Сато“ във Вашингтон. Последното беше отбелязано със знака „много спешно“. Никълъс го извика на екрана. Макнотън се беше спрял на трима кандидати за поста президент на „Сато-Томкин“ — американския филиал на „Сато интернешънъл“.
— Не бива да правим това, Линеър-сан — обади се Тьорин. — В договора с „Денва“ има клауза, според която трябва да ги информираме за хода на работата на всеки тридесет дни. Закъснели сме почти със седмица…
— Ще почакат още два дни — отсече Никълъс. — Нямаме ново развитие на системата „Кибер-нет“, която действа едва от четири дни.
— Линеър-сан, те настояват за тази среща по друга причина мрачно поклати глава младият мъж. — Сериозно са обезпокоени от дългосрочните перспективи на „Сато“. Знаят много добре, че кампанията по въвеждането на „Кибер-нет“ и заводите за фиброоптични влакна в Южна Америка са изцедили всичките ни финансови резерви.
Едва сега Никълъс осъзна смисъла на чутото и вдигна глава.
— Реагират прекалено нервно — сухо отбеляза той. — На практика ни трябва един краткосрочен заем, за да изкараме следващите шест месеца. След това нещата ще се оправят…
В очите на Тьорин се появи колебание.
— Хайде, изплюйте камъчето — моментално го засече Никълъс.
— Ще простите думите ми, Линеър-сан — започна неуверено онзи. — Но за тях вие сте гайжин и не бива да отговаряте пряко за инвестициите им. Вложили са в „Сато“ сто и петдесет милиарда йени, което прави приблизително около два милиарда долара. Настояват за незабавна среща, в противен случай ни заплашват със съд. — Очите на Тьорин се изпразниха от съдържание. — А там ще поискат контролния пакет на „Кибер-нет“…
— Което означава бърза смърт за „Сато“ — поклати глава Никълъс, в очите му блеснаха светкавици. — Как допуснахте да се забъркаме с подобни партньори? — Дълбоко в душата си имаше отговор на този въпрос. Просто трябваше да е тук. Здравословното състояние на Нанги се беше влошило и на практика нещата са били движени единствено от този Тьорин. Именно той е сключил сделката с „Денва“, воден от прекомерните си амбиции, а може би и от нещо друго… Помисли за момент, после кимна. — Добре, организирайте срещата за утре сутринта, точно в десет.