Никога не беше се събличала гола пред мъж. Като дете тичаше гола заедно с братята си, но това беше много, много отдавна. Понякога взаимно се оглеждаха сред парите на горещата баня и това беше всичко. Обикновено детско любопитство, нищо повече…
То не беше същото като с горещите вълни, които я заляха, когато Пол започна да разкопчава роклята й, а собствените й пръсти нервно се впиха в токата на колана му. Но когато ръцете му махнаха сутиена и се докоснаха до гърдите и, тя имаше чувството, че ще припадне. Клепачите й запърхаха, тялото й омекна в прегръдката му.
Той я взе на ръце, прекоси тревата в задния двор на къщата им и отвори с ритник вратата на бараката за градински сечива. Острата миризма на добре смазаните панти се смеси с аромата на тялото му, ноздрите и неволно потръпнаха. От устата й се изтръгна тих стон, устните й се впиха в голото му рамо.
Той се надвеси над нея, огромен и силен като Бог. Тази гледка щеше да остане в паметта й, докато е жива — наситена, ярка, незабравима. Той не я притисна под себе си, силните му ръце не й причиниха никаква болка. Просто стоеше и чакаше тя да поеме инициативата.
Не бързаше да проникне в нея, предпочиташе любовната игра. Целуваше я навсякъде — по челото и бузите, по клепачите и полуотворените устни. Езикът му леко се плъзваше в задъханата й уста, после бързаше да се отдръпне. Извита като струна, тя сама притискаше щръкналите си зърна към гърдите му.
Устните му се сключиха върху едно от тях. От устата й се изтръгна възбуден стон, бедрата й широко се разтвориха. Той се плъзна надолу и докосна с език пламналата й женственост. Тя сподавено извика, ноктите й потънаха в могъщите му раменни мускули.
— О, не!
Всъщност нямаше представа срещу какво протестира, тъй като усещането беше главозамайващо, фантастично. Устните и езикът му нежно разтваряха пламналата й женственост, а тя имаше чувството, че наблюдава как се разтварят листенцата на розите в двора на манастира. Потъна във вълните на неземната наслада, никога не бе допускала, че човек може да изпитва подобно нещо. Усети оловна тежест между бедрата си, стоманени струни тръгнаха нагоре по цялото й тяло. Сякаш се беше озовала на далечна планета с огромна гравитация, която я засмуква с неотразима сила.
Членът му леко се плъзна в нея. Желанието й беше толкова огромно, че ръцете й се вкопчиха в раменете му, бедрата й рязко отскочиха нагоре. Девствената ципа се разкъса леко, без никакви усилия и той проникна дълбоко, дълбоко в пламналото й тяло.
Очите й станаха широки като езера, устните попиваха ситните капчици пот по челото му. Зениците й станаха огромни — две тъмни луни, виждаха всичко… Гребла и лопати, ножица за подрязване на храсти, тубичка с масло, два чифта употребявани градинарски ръкавици, купчина подпалки, торби с посадъчен материал… Всичко това се превърна в блестящо съзвездие, обгърнато от сиянието на екстаза… Тя го искаше с всяка фибра на тялото си. Сега, тук, в този момент! И го получаваше… После се отпусна, очите й се навлажниха. Плачеше за прекрасния миг, защото знаеше, че той никога няма да се повтори…
Коленичила в параклиса, Джаки чакаше. Наближаваше полунощ, небето навън беше чисто, без нито едно облаче. Лъчите на луната бяха ослепителни, някак тържествени. Проникваха през цветните стъкла на тесния прозорец и рисуваха странни шарки по каменния под. Олтарът, пред който беше коленичила Джаки, беше обвит с яркочервено кадифе. Дълга редица от сребърни свещници очертаваше формите му, някъде отдалеч долиташе напевен псалм.
Беше облечена в бяла ленена роба, над нея беше наметнала черно расо от тежък муселин със златен кръст на гърба. Тези дрехи бяха точно копие на облеклото на Дона ди Пиаве отпреди стотици години. За последен път ги беше обличала Бърнис, коленичила пред подобен олтар и покорно свела глава пред Светата майка Мери-Маргарет…
Коленичила в безмълвна молитва, Джаки ясно усети появата на Бърнис на прага на параклиса. В ръцете й проблясваше тежката сабя на Дона ди Пиаве. Застана до нея и започна дълга молитва на латински. Напълни сребърния потир със светено вино, започна нова молитва и бавно натопи върха на сабята в него. Избърса го с бяла кърпичка и леко я подхвърли във въздуха.
— Това е кръвта на всички загинали за ордена — мелодично пропя Бърнис. — Ние ги помним и тачим паметта им. Това е кръвта на Дона ди Пиаве, която е нашата светица… — пръстите й внимателно сгънаха кърпичката на три и я положиха под сребърния потир.