После Бърнис отстъпи крачка назад от олтара и се извърна към Джаки:
— Сестра Мери-Роуз, ти си богоизбрана да продължиш делото на Дона ди Пиаве и да прославяш името Господне… — Сабята се спусна към рамото на Джаки и остана там. — Закълни се пред Бога, че ще му служиш вярно при всички обстоятелства, независимо от изненадите на Съдбата.
— Заклевам се — прошепна Джаки.
Бърнис премести сабята на другото й рамо.
— Закълни се, че ще служиш на Ордена, че ще изпълняваш всичко, което се изисква от теб.
— Заклевам се.
Сабята се спусна над челото й:
— Закълни се, че отдаваш живота, душата и сърцето си на Бог и ордена.
— Заклевам се.
Бърнис отдръпна сабята, а Джаки започна да шепне молитва на латински. Бърнис я изчака да свърши и й направи знак да стане. Хвана я за раменете и я целуна.
Първо едната, после и другата буза. Очите й светеха с божествено сияние.
— Край! — прошепна тя. — Всичко е свършено!
Разбира се, в последния момент всичко замалко щеше да се провали. Джаки съзнаваше, че грешката е нейна, но едновременно с това беше склонна да приеме мнението на Бърнис, според което тук се намеси и ръката на Бога. Вече се беше сбогувала с Майкъл, който се отби да я види, преди да поеме дългия си път. Изобщо не се изненада от решението му да се махне, нито пък от избора му да постъпи доброволец в армията. Той просто трябваше да избяга от Озоун парк, каквото и да му струва това. Баща им Джон също е бил военен, по време на Втората световна война частта му е била разположена в Токио. Джаки нямаше да се изненада, ако и Майкъл се озове там.
Но сбогуването се оказа доста по-мъчително, отколкото си го беше представяла. Майкъл беше много развълнуван, сърцето му тръпнеше от мъка. Много му се искаше да я вземе със себе си, заедно да открият непознати земи. Но такъв си беше той — винаги искаше цялата торта за себе си.
Тя, от своя страна, беше прекалено щастлива заради него, за да почувства загубата. Но от тъжното му лице разбра, че въпреки непроницаемата фасада, зад която се беше скрил, душата му се гърчеше от болка за дядо. Той беше най-близък със стареца, разбираше го по-добре от всички. Такава е била съдбата му…
Радваше се да го види и по друга причина. Просто беше убедена, че когато умре, той няма да е тук. Не можеше да понесе мисълта, че Майкъл ще бъде над гроба й в мига, в който ковчегът се спуска сред пръстта. Видяла изражението на лицето му, когато се изправиха над надупченото тяло на дядо в онзи двор, тя искрено се надяваше, че това изражение никога повече няма да се появи.
С Чезаре нещата се развиха далеч по-просто. Спорът в колата се оказа последният им разговор. Той не си направи труда да я разбере, просто защото прекалено много приличаше на баща им. С жените се отнасяше като с мебели — за него те бяха полезни само когато мъжът има нужда от тях.
Нещата почти се провалиха заради единствената, но прекрасна нощ с Пол Киарамонте. Двете с Бърнис предвидиха и планираха смъртта й веднага след като Чезаре й отправи заплахите си. Отначало това й се струваше прекалено, тъй като си представяше единствено мъката на мама и Майкъл. Но Бърнис монахинята воин, бързо успя да я убеди, че в този акт се крие единственият им шанс за успех.
Чезаре така и не се появи повече в „Дева Мария“, но за сметка на това там пристигна чичото на Джаки. Ядосан, че трябва да прекоси цялата страна и да зареже работата си в Сан Франциско, Алфонс влетя в канцеларията на Бърнис като пратеник на Бога. В крайна сметка обаче беше принуден да се признае за победен.
— Джаки е тук по собствена воля! — твърдо му заяви Бърнис. — Както и по волята на Бога. Никой няма право да я отклонява от избрания път! — думите й бяха пропити с божествена сила, бяха твърди и убедителни. Дори умен и властен човек като Алфонс беше принуден да признае поражението си. Излезе обратно на улицата, хвърли един последен поглед към стените на манастира и потегли за летището.
Бърнис обаче съвсем не се заблуждаваше.
— Ти си Леонфорте — каза на Джаки тя, неволно повтаряйки думите на Чезаре. — Семейството ти никога няма да забрави, че си тук и никога няма да ти прости. Има само един начин да се избавиш от всичко това — да умреш.
В манастира имаше една млада монахиня — сестра Агнес, която беше на смъртно легло. Лекарите бяха безсилни срещу болестта й, а тя беше помолила да прекара последните си дни в манастира, вместо сред сивите стени на болницата. Бърнис, естествено, удовлетвори молбата й.
— Вие двете доста си приличате — съобщи на Джаки тя. — Ако човек се вгледа внимателно, едва ли ще ви вземе за сестри, но приликата е достатъчна за нашата цел…